Бунтът на некъпаните

През 2013 година, когато умните и красивите излязоха по площадите да свалят Пеевски (и само година по-късно вече бяха в коалиция с него), Велислава Дърева написа един текст, който носеше заглавието "Бунтът на ситите". Още тогава тя схвана основния проблем на това дребната градска буржоазия да се изживява като революционна сила - те никога, ама никога няма да поставят най-острите, разяждащи и парещи проблеми на страната. О, не, точно обратното - това винаги ще са летни разходки и политически пърформанси на нахранените, на онези, които не притежават нито грам социална чувствителност и заради това могат до безкрай да вдигат лозунги за "морал в политиката". Разбира се, в техния речник "морал" означава единствено "ние да сме на власт" и тогава можем да си позволяваме всякакви свинщини, морални подлости, лъжи, трикове, безумия и простотии. Но друго е да ги вършат умните и красивите, а не някакви си там...пфууу...селяни.
За 13 години тази политическа общност успя да осъществи стотици простотии и днес след мелодраматични избори отново е морално разделена, скарана и в състояние на вечна тревожност. Винаги в такива мигове от блатото изплуват нейните зомбита и се опитват да революционизират обстановката.
Точно това стана през уикенда - 300 некъпани, брадясали индивиди с потни тениски и лозунги срещу Русия излязоха на протест срещу... а бе не стана ясно срещу кого точно, но нека да го обобщим на едро - "срещу Румен Радев". Десните сайтове започнаха да хвърлят сладострастни слюнки - "хиляди на протест". Друго е да гледаш с очите на влюбен или на надрусан - тогава всичко ти изглежда като "хиляди". И ръководител на тази проява се оказа лицето Манол Глишев, за когото никой никога не е успявал да обясни какво точно работи. Глишев е нещо като гнойния цирей на десницата. Никой не го харесва, но всички го търпят, защото никога не се знае кога ще ти потрябва квартален маргинал, който да имитира недоволство. Същото важи и за останалите зомбита от протеста. Те отдавна са като лабораторни мишки - пусни им ключовата дума "Москва" и те ще наскачат по улиците, истински клавиатурни тигри, готови винаги да напишат почти безплатно яростно есе срещу Путин и да смятат, че така клатят режима.
Проблемът е, че дори и тази театрална проява, този бунт на некъпаните пак беше разфокусиран, тъжен и абсурден. Защото некъпаните се вдигнаха на бунт срещу едно от смислените действия на кабинета - различната позиция по санкциите срещу Русия. Този изтормозен народ отдавна искаше да види България със собствено мнение и заради това 300 некъпани няма как да обърнат тази вълна, пък дори гоголозановците да напишат безкрайни текстове в тяхна подкрепа. 
Властта можеше да бъде атакувана по къде-къде по-чувствителни теми, но всички те са извън компаса на градските сенчести създания на десницата. Те могат само да стенат, да вият и да развяват украински знамена. Чудно ми е кой ли им е казал, че подкрепата за Украйна ще им донесе някакви точки. Вероятно това е алкохолна фантазия, но тя ясно демонстрира дистанцията между некъпаните и останалата част от българския народ.
Карл Маркс беше казал, че историята се повтаря като фарс. През 2026 година десницата се опитва да си направи римейк на 2013 година, но в нея вече няма не просто сила. В нея не е останал смисъл. Защото дори лозунгът "Тук не е Москва" в ушите на хората звучи по друг начин. Да, мама му стара, тук наистина не е Москва. Москва е къде-къде по-уреден и развиващ се град. А тук из София се сблъскваш с летния бунт на некъпаните и веднага те блъсва... не точно скверен политически аромат, но поне едно безкрайно отвращение от тези полунощни създания, които знаят да въртят само една плоча и вече са втръснали на абсолютно всички. Най-вероятно и на самите себе си дори.