Имало ли е фашизъм и фашисти в България?!

Покрай жестокото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив последваха политически спорове за корените на фашизма и нацизма и демонстрираната от биячите символика. Думи на премиера Радев за унищожените антифашистки паметници разпали дискусия имало ли е фашизъм у нас преди 9 септември 1944 г. Ето няколко публикации в мрежата с факти от историята. Изводите си правете сами. 

50 000 лв. за отрязана партизанска глава

Велислава Дърева

Жълтопаветието истеряса и заблестя в цялата си фашизоидност. Ето точните думи на Румен Радев, които предизвикаха скомина у кафяво-жълто-синята пасмина: 
"Същите, които методично унищожават паметници и изтриват паметта за антифашизма са шокирани от фашистките символи на биячите от Пловдив. Уважаеми господа от опозицията, тези безпросветни насилници са и ваши креатури. Но в България няма място за фашистки изстъпления и ние ще сторим необходимото".
Нямало било фашизъм в България. Ерго - нямало е и антифашисти. По официални данни на царство България в борбата срещу несъществуващата антифашистка съпротива държавата хвърля 375 милиона лева. Тези пари включват и наградите от по 50 000 лв. за отрязана партизанска глава. В тези 375 млн. не влизат по-скромните награди за палачите от по 20-30 000 лв, както и гигантските разходи за армията, полицията и жандармерията. Повтарям - това са официални данни на царство България. Само за периода 1941-1944! 

Думата на международната общност в края на ВСВ

Анастасия Гешева

Ивелин Николов, Теодор Димокенчев и всички младежи, които пишат, че в България нямало фашизъм и нацизъм, събитията ме водиха да припомня спора между Русия и Япония и разглеждането на Потсдамската конференция през 1945 година.
На нея България е разглеждана като нацистка държава съюзник на Германия. 
Следователно у нас преди тази дата властта е била нацистка и съюзник на Хитлер и това е официално обявено от международната общност при края на Втората световна война.
Ако на мен не вярвате, или на историята не вярвате, вярвам ще повярвате на Хари Труман и Клемент Атли, съответно президент на САЩ и премиер на Великобритания. 

Какво казва световната преса от онези години

Любомир Димитров

На вниманието на Letiashtata Kozzila Erato и Иво Сиромахов / Ivo Siromahov. 
Световната преса за фашизма в България, който според вас го е нямало преди 1944г.

1. 1926 — Jewish Telegraphic Agency, САЩ
5 ноември 1926 г. — JTA, „Our Daily News Letter“, кореспондент от София.
Тук се говори за: “the Fascist movement in Eastern Europe and the Balkans” и конкретно за: “Bulgarian Fascists”.
Материалът описва „Родна защита“ като фашистка организация и свързва нейни членове с нападение срещу софийска синагога. JTA също пише, че българското правителство позволява на фашистите да действат безпрепятствено.

2. 1926 — Daily Worker, САЩ
7 февруари 1924 г. — американският Daily Worker използва израза: “the Fascist Tsankoff government in Bulgaria”
— „фашисткото правителство на Цанков в България“.
Материалът е за репресиите след преврата от 1923 г.

3. 1927 — International Press Correspondence
17/27 март 1927 г., в статията  “The Situation in Bulgaria” има отделна секция:
“I. The Fascist Regime in Bulgaria.” Още в първия абзац се казва:
“The Fascist regime in Bulgaria…”
и режимът след преврата от 9 юни 1923 г. е определен като фашистко управление.

4. След преврата от 19 май 1934 г. The New International описва новия режим като: 
“more the mark of a purely militarist than a Fascist dictatorship”
Тоест: по-скоро чисто милитаристка, отколкото фашистка диктатура.
Но същият текст говори за: “a distinctly Fascist flavor”
— „отчетливо фашистки оттенък“.

5. 1937 — кореспондент на Manchester Guardian
В материал от 2 февруари 1937 г., приписан на специален кореспондент на Manchester Guardian, се казва:
“there are still some politicians in Bulgaria who still dream that a Fascist regime would be the panacea for the ills of Bulgaria”
— „в България все още има политици, които мечтаят, че фашистки режим би бил панацея за болестите на България“.

6. 1941 — новозеландска преса
Hawke's Bay Herald-Tribune, 4 март 1941 г.
Заглавието/материалът съдържа:
“Bulgarian Fascists paraded through Sofia”
— „Български фашисти дефилираха из София“.
Статията е в контекста на навлизането на германските войски в България. Тя описва стотици български легионери и членове на местна фашистка организация, които дефилират из София.

7. 1941 — въпросът вече е много по-ясен
В международната литература и преса от 1941 г. вече се среща комбинация от:
Bulgarian Fascists + Nazi Germany + Bulgarian Government + Axis
Причината е, че през 1941 г. вече имаме едновременно:
- присъединяване към Тристранния пакт;
- германски войски в България;
- антисемитско законодателство;
- „Закон за защита на нацията“;
- силно ограничена политическа система;
- действащи български фашистки организации;
- правителство на Богдан Филов;
- цар Борис III като фактически център на политическата система.

8. Примирието с България — 28 октомври 1944 г.
Това е  един от най-силните международни документи.
Примирието е сключено между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ, действащи от името на Обединените нации, от друга.
Член 7 задължава българското правителство да разпусне:
“all pro-Hitler or other Fascist political, military, para-military and other organizations”
Тоест: „всички про-хитлеристки или други фашистки политически, военни, паравоенни и други организации“
и да не допуска съществуването им в бъдеще.

9. TIME — 22 януари 1945 г.
Само три месеца след примирието американското списание TIME публикува статията “Bulgaria: Enemies of the People”.
Тук вече езикът е много по-пряк. Статията говори за:
“pro-fascist governments” — „про-фашистки правителства“;
“former fascist regimes” — „бивши фашистки режими“;
“dictatorial fascist regime in Bulgaria” — „диктаторския фашистки режим в България“;
“Nazi-inspired fascist government” — „вдъхновеното от нацистите фашистко правителство“.
Особено интересно е, че TIME включва в материала думите на кореспондента на New York Times Joseph M. Levy, който е посетил България.
Това е важно доказателство, че в американската журналистика непосредствено след войната терминът „фашистки режим“ е използван за предишното българско управление.

10. JTA — март 1946 г.
Jewish Telegraphic Agency пише на 11 март 1946 г. за връщането на конфискуваната собственост на българските евреи.
Използваният термин е: “the pro-Nazi regime”
— „пронацисткия режим“.
Статията свързва този режим с конфискацията и „аризацията“ на еврейско имущество.
Това е малко различно от fascist, но е важно, защото показва как международната еврейска преса характеризира предишната власт.

11. JTA — май 1946 г.
На 16 май 1946 г. JTA вече използва директно:
“during the fascist regime”
— „по време на фашисткия режим“.
Статията свързва масовата безработица сред евреите със загубата на предприятия по време на този режим.

12. Британският парламент — 12 ноември 1946 г.
Това е особено ценно, защото вече не говорим за журналисти, а за официален британски парламентарен запис.
В дебатите за България заместник-държавният секретар Christopher Mayhew казва:
“This law is based on measures passed by the prewar Fascist Government of Bulgaria.”
Тоест:
„Този закон се основава на мерки, приети от предвоенното фашистко правителство на България.“
Това е много интересно по две причини:
британски официален представител директно използва „Fascist Government of Bulgaria“;
той не говори само за някаква организация, а за „правителството“.

13. Парижкият мирен договор — 10 февруари 1947 г.
Тук имаме международен договор, което е още по-съществено от пресата.
Член 4 гласи:
“Bulgaria, which in accordance with the Armistice Agreement has taken measures for dissolving all organisations of a Fascist type on Bulgarian territory…”
Тоест:
„България, която съгласно Споразумението за примирие е предприела мерки за разпускането на всички организации от фашистки тип на българска територия…“
След това България се задължава да не допуска занапред съществуването и дейността на такива организации, насочени към отнемане на демократичните права.