История на Валаамската икона на Пресвета Богородица

Разкриването на Валаамската икона на Божията Майка се случило в края на XIX век, а историята, свързана с нея, е удивителна.

Наталия Андреева силно се простудила и получила ревматично заболяване на ставите на ръцете и краката. Болестта се развивала бързо и тя трудно ходела и движела ръцете си. Жената много страдала и молила Бога и Пречистата Дева да ѝ помогнат.

Някакво вътрешно чувство ѝ подсказвало, че за изцелението си трябва да отиде във Валаам. Тя купила билет, но далечният път при нейното състояние ѝ се сторил непосилен и започнала силно да се колебае.

В съня си видяла прекрасна висока жена в малинова мантия, с дете на ръце. От двамата струели чудна светлина и силна топлина и болната помислила, че това може да е самата Пресвета Богородица. Попитала я дали не живее във Валаам. Отговорът бил, че да – там живее Тя и че ще се видят във Валаам.

На сутринта жената вече изобщо не се съмнявала, че ѝ се е явила самата Царица Небесна. Тази мисъл крепяла болната и Андреева, без капка съмнение, се отправила към Валаам.

Историята на Валаамската икона на Божията Майка е неразривно свързана и с имената на преподобните чудотворци Сергий и Герман Валаамски, чиито мощи се намират на светия остров.

През юли 1887 г., на празника на св. Сергий и Герман, Наталия Андреева пристигнала във Валаам и отправила своята гореща молитва за изцеление.

Преди да си замине, Наталия отишла в църквата „Успение Богородично“. Какво било нейното изумление, когато погледнала към лявата страна на църквата и видяла образ в позлатена рамка, от който я гледала Божията Майка – същата, която видяла в съня си в навечерието на заминаването. Тя държала Младенеца точно по същия начин, както в съня.

Но в този момент се чул сигналът на кораба, на който Наталия трябвало да се качи. Без да успее да бъде отслужен молебен и без да може да се поклони пред образа така, както желаела, тя успяла само да запали свещ и тръгнала към кея.

Здравето ѝ започнало да се подобрява и тя оставила патериците, въпреки че болестта все още не била напълно излекувана.

Наталия вярвала, че това няма да бъде последното ѝ посещение във Валаам. Искала отново да се поклони пред удивителната икона и да благодари на Божията Майка, както и на преподобните Сергий и Герман, за началото на своето чудесно изцеление.

За втори път тя отишла във Валаам през 1896 г., но дивната икона вече не била в Успенската църква. За трети път пристигнала на следващата година, но отново не открила светия образ.

През тази нощ Наталия отново имала удивителен сън.

Привидяло ѝ се, че върви през нощта по пътеката към църквата „Св. Николай Чудотворец“ и моли Светата Дева отново да ѝ се яви. В този момент пред нея се появил беловлас старец, който я попитал защо плаче.

Тя отговорила, че търси Небесната Царица. Старецът ѝ казал да не плаче, защото скоро ще намери иконата.

Когато Наталия му казала, че свещеникът вече я е търсил, но не я е намерил, старецът отвърнал, че това не е така – свещеникът просто бил забравил къде се намира иконата.

Двамата стигнали до затворена врата. Непознатият я отворил и казал:

„Ето я!“

Тогава Наталия видяла своята икона – завита в рогозки и оставена в далечен, прашен ъгъл.

След три дни, когато Наталия се готвела за причастие, сънувала още един сън. Видяла се в катедралата, където били мощите на св. Сергий и Герман и двама монаси. В този момент вратите се отворили и свещеник и млад монах внесли иконата.

Наталия изпитала огромна радост – това била именно Тя. Паднала пред образа с надеждата, че ще получи пълно изцеление. Свещеникът ѝ казал, че за това трябва да бъде отслужен молебен с водосвет.

В този момент Наталия се събудила.

На сутринта отишла да се причасти и видяла хора, които бързали към църквата и разказвали за чудното откриване на изчезналата икона на Божията Майка.

Така Валаамската икона била намерена след сънищата на Наталия. Светият образ бил открит загърнат в рогозка сред други стари икони.

Според преданието Наталия вярвала, че беловласият старец, когото видяла в съня си и който ѝ показал къде се намира иконата, бил свети Николай Чудотворец.

Радостта на Наталия Андреева била огромна.

На следващия Великден тя вече била напълно здрава.

През годините много вярващи са свидетелствали, че когато са се молили пред тази свята чудотворна икона, са получавали утеха в страданията, укрепване в изпитанията и помощ в трудните моменти от живота.

Затова иконата се почита с голяма любов и се смята за източник на утеха и надежда за онези, които се обръщат към нея с вяра.

Молитва пред иконата на Пресвета Богородица Валаамска от Новия Валаамски манастир във Финландия

Чудна Майко и Царице, чуй нас, Твоите грешни и недостойни раби, които падаме пред Теб и със стенания Ти се молим:

Избави ни от дълбините на страстите, от всяка скръб и отчаяние; пази ни от клевета, унижения и лъжливи свидетелства; дарувай ни духовна мъдрост и донеси мир в сърцата ни.

Теб имаме за застъпница пред Божия престол. Не отвръщай лицето Си от нас и приеми тези сълзи, които извират от болката!

Изцели болестта, уталожи треската, донеси радостта на изцелението. Научи ни на смирение, за да не се противим на онова, което Бог е отредил за нас. Дарувай ни мъдрост, за да се молим да бъде Неговата воля.

Сгрявай сърцата ни с дъха на Твоята любов, за да не погинем в бедите и да не се отклоним от правия път, като прославяме Твоя Син и нашия Бог, заедно с Неговия безначален Отец и Неговия Пресвети Дух, сега и во веки веков.

Амин.

Нека Пресвета Богородица Валаамска покрие всички нас с честния Си Покров, да ни укрепи във вярата и да насочва стъпките ни по пътя към спасението.

Пресвета Богородице, моли Бога за нас!