Георги Димитров - Жожо: Човек трябва да внимава да не лети прекалено високо, защото... Икар не е жив

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ - ЖОЖО е сред най-изявените китаристи от своето поколение. Неговият репертоар обхваща музика от Ренесанса и Барока до произведения от XX и XXI век, като съчетава утвърдени творби, нова музика и проекти, изследващи изразните възможности на класическата китара. Като изпълнител той разкрива връзките между различни епохи, стилове и художествени езици, създавайки програми, в които историческата перспектива и съвременният поглед се срещат в своеобразно музикално повествование.
Лауреат на множество международни конкурси, Жожо е носител на Новата Елизабетинска награда на Гилдията на музикантите в Лондон, Европейската Бахова китарна награда, Първа награда на Международния конкурс за китара "Маурицио Биазини" и други отличия. Концертната му дейност го отвежда на сцени и фестивали като Уигмор хол, Баховия фестивал в Лайпциг, Националния музикален аудиториум в Мадрид, "Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс", Зала "Сафрън", "Св. Бартоломей Велики" и Зала "България". Негови изпълнения са излъчвани по BBC Radio, Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Наред с концертната дейност, звукозаписът заема важно място в неговото артистично развитие. Албумът му за "Naxos", посветен на музиката на Йохан Себастиан Бах, получава международно признание от критиката, а последващият му проект - "Tales of Being (Разкази за съществуването)", част от Двувековната серия на "Лин рекърдс", поставя в диалог музиката на Джон Дауланд и Ханс Вернер Хенце чрез общо изследване на човешката памет, характер и психически състояния.
Георги завършва с отличие (cum laude) Университета за музика и сценични изкуства в Грац при проф. Паоло Пегорaро. След като е удостоен с престижната Двувековна стипендия на Кралската музикална академия, той завършва магистърска степен с отличие в класа на проф. Майкъл Люин. Развива интересите си и в областта на исторически информираното изпълнение, изучавайки лютня и барокова китара при Давид Бергмюлер и Елизабет Кени.

- Георги, Вие сте специален гост на предстоящото "100 години Тур" на "Д2". Това е много хубава идея на групата да Ви представят пред своята публика, различна от Вашите почитатели, любители на класическата музика. Подготвили ли сте нещо специално за това участие?
- Причината да съм част от това турне е, че с Митко Кърнев се запознахме по време на един запис в Националната музикална академия преди 4-5 години. Многоуважаемата професор Кремена Ангелова, невероятен звукорежисьор, специално беше поканила Александър Обретенов и Митко Кърнев, когато записвам, защото знае, че много харесвам "Д2". Когато ги видях в залата, реших да изсвиря първия риф на "Ледено момиче". Оттам насетне тръгнаха нашите взаимоотношения.
Специалното в случая е, че ще имам възможността да участвам не само в един, както беше по повод 25 години "Д2", когато свирих пред 3500 души в Зала 1 на НДК заедно с тях, а в пет концерта - цяло турне преживяване с тази легендарна група. За мен е огромна чест, че музикант като Митко има толкова добра оценка за мен. Винаги съм искал да свиря с "Д2" и в момента това се осъществява. Нямам търпение да се случи! 
Но човек трябва да внимава да не лети прекалено високо, защото... Икар не е жив. Всички младежи се стремим да имаме не просто мечти, а цели, което изисква коренно различна нагласа.

- Още на 10-годишна възраст сте избрали да свирите на китара - каква беше причината? И защо се посветихте на класическата музика?
- Всичко започна от това, че исках да бъда в Музикалното училище, където учеха повечето от приятелите ми. Майка ми каза, че трябва да си избера инструмент. Минаваха ми мисли за саксофон, тромбон, но нашите малко ми "дръпнаха юздите" в това отношение, защото е "много трудно, много шумно" и т.н. Избрах китарата най-вероятно или защото някой приятел е свирел на китара, или защото баща ми слушаше много рок легенди. Нашите ме насочиха първо към класическата китара, за което съм им много благодарен. В момента имам чувството, че нищо не ме ограничава, защото възможностите на класическата китара все още не са съвсем разграничени, разбрани и точно определени. Особено ми харесва, че не се занимавам само с класика, но и с друга музика - например "Д2" или авторска музика, вдъхновена от рока, метъла, джаза и т.н. Мога да ги интерпретирам на моя инструмент и звучат много по-интересно, отколкото на електрическа китара, на която сме слушали този тип музика прекалено много пъти. Никога няма да ми омръзне, аз съм си металяга още от малък. Но в класическата китара най-вече ми харесва, че нейните възможности все още се развиват и се разбиват всякакви статуква какво и как се прави, и какво е възможно, а и звучи по-интересно. Харесва ми много повече допирът с дясната ръка върху струните, че мога да манипулирам звука, а не ми се налага да работя с перце или през някакви електроники.

- Музикалното Ви образование и развитие започват най-напред като дете във Вокалната група "Бон бон", след това - в НМУ "Л. Пипков" с китара, а после сте ученик на големи майстори в Австрия и в Англия. Основата, която сте придобили от съвсем мъничък и като ученик, важна ли беше?
- Със сигурност! Получих безумно добра основа от солфежисти като Анна Георгиева - майката на Мила Георгиева, нашата именита цигуларка, която неслучайно си е изградила това добро име; като проф. Николай Градев - преподавател по хармония; Стела Кърнолска, която беше първият ми преподавател по солфеж и ме подготвяше за Музикалното училище. До ден днешен поддържам връзка с Николай Градев, към когото изпитвам огромно уважение като професор, преподавател, а вече и като приятел. Същото трябва да кажа и за история на музиката - нека почива в мир Лилия Крачева, която събуди интерес у мен към познанието за епохи, композитори, техните истории. Тя безрезервно предаваше знанията си на своите ученици и тя ми липсва. Благодарение на тази добра основа не се налагаше и да уча кой знае колко много в университета, защото първите няколко години се преподава това, което съм учил в училище тук, но на друг език и с друга терминология. Хубаво е, когато човек има основата от своята държава, да придобие знания и от други, различни школи.

- Кой от Вашите учители отключи у Вас увереността да заявите себе си като творец, свободно и смело да изразите всичко, което притежавате като талант и осмислен опит?
- Това със сигурност е моят преподавател Паоло Пегораро в бакалавърските ми години в Грац, който също като учителите ми в България раздава знанията си на своите ученици. Той ме накара да обикна музиката по коренно различен начин, безрезервно, без никакви задръжки, без компромиси, а да съм предан на музиката. Когато чета един текст, не да си измислям върху картинка, а да осъзнавам какво пише в него и през призмата на композитора, стилистиката и епохата да мога да пресъздавам самия текст, да изобразявам музиката като такава. Говорим за добре информирано стилистически издържано изпълнение на музиката. Тази любов и преданост към музиката много добре беше заложена от Паоло Пегораро в Грац. И тя в момента много ми помага да знам накъде да се ориентирам, какви репертоари да подбирам, по какъв начин да ги нареждам и как да предам съобщение чрез програма. Заедно с проф. Пегораро постигнахме страхотни неща: първата награда в Международния конкурс по китара "Маурицио Биазини", както и първата награда в първия Европейски Бахов китарен конкурс - ще ми се да кажа, че това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали, но всъщност беше най-трудното, страшно напрежение.

- Носител сте на много първи награди от авторитетни конкурси у нас и в чужбина. Какво друго, освен отличията, "печелите" като музикант и като личност?
- Например от явяването ми на Европейските Бахови награди беше, че записах албум с Бахова музика за звукозаписната компания "Naxos" заедно с Норбърт Крафт, легендарен звукорежисьор в Канада, записал почти всеки китарист, за когото можете да се сетите в историята на китарата, откакто е започнал да практикува преди около 40 години. 
Отделно от това, най-голямата награда беше, че успях да се превърна в първия българин и първия класически китарист, който е изнасял самостоятелен рецитал на Баховия фестивал в Лайпциг. И да стана част от историята на нещо страхотно. За мен бе по-голямо удоволствие не да съм първият българин и първият китарист - което добавя някаква тежест, а радостта, че можех да правя музика на тази сцена и че имах възможност на този концерт да изразявам своята обич към Баховата музика. Което се оказа доста изтощително, но много възнаграждаващо. С нищо несравнимо е да можеш да изпълниш цял Бахов рецитал, по този начин самата музика остава неопетнена от посланията на други композитори спрямо Бах. Самият той стъпва на основата на създаденото преди него и поставя основа, върху която стъпва всичко останало, създадено след него. 
Много малко хора биха повярвали, че не съм конкурсен тип човек. Никога не съм харесвал конфликта и не обичам конкурсите като замисъл. Най-вече ми е помагало да не знам кой участва в тях, дори кой ги оценява, а да гледам своето собствено изпълнение. На всеки конкурс, още откакто съм бил малък и досега, всичко е било с цел да подобрявам себе си и да представя на всеки човек най-доброто свирене за мен самия. За мое огромно щастие и късмет, хората го оценяват. Което е следствие от това, че обичам музиката и се трудя.
Конкурсите са ми помагали да си изграждам психиката на човек, който не се интересува от хорското мнение, колкото от това до каква степен съм способен аз да се развия и да надградя. Конкурсите винаги са ми били "необходимото зло". И чак сега разбрах какво точно означава този израз.

- Висока оценка за Вашия талант е, че от Кралската академия в Лондон са Ви предоставени две много ценни китари. Хубавият инструмент какво прибавя на талантливия изпълнител?
- Безкрайна възможност да може да прави каквото си иска. Да не се чувства ограничен от физическото, да може да остави умственото да работи, невъзпрепятствано от каквото и да е.

- Имате ли желание да притежавате повече съвършени или редки инструменти?
- Най-вече искам да намеря инструмента, с който да мога да изпълнявам всякакъв тип програма без абсолютно никакъв физически проблем, да не ме ограничава като тембри и като способност да свиря. Нужно ми е да имам барокова китара, класическа китара, един ден - ренесансова или теорба, барокова лютня, виола да гамба, това са инструментите, с които боравя. Не ми е нужно да търся други звуци, защото те са заложени в направата на тези инструменти.

- Проявявате ли интерес към съвременни композитори от ХХ-ХХI век?
- Да. Те са интересни най-вече с това, че стъпват върху всичко, което е създадено като основа. Ако имаме една добра музика, тя не е добра, защото изведнъж е станала гениална, а е станала гениална от способността на композитора да обобщава. Нашият страхотен, велик български композитор Васил Казанджиев беше казал в една публикация, че именно музиката на Бах, на Брамс, на Бетовен е останала, защото не се стреми да е новаторска, а стъпва на основите на нещото, което е било преди тях, за да може те да надградят така, че нещата да вървят напред и да се развиват. Тази обосновка, присъстваща в стабилната основа, е нещото, което трябва да изгради следващата добра мисъл, това е пречупването на следващата генерация на същото нещо. Интересното е как хората взимат вдъхновение от всичко, създадено преди това. Да си специалист по съвременна, по ренесансова или по барокова музика, не би трябвало да има огромна разлика. Просто трябва да се зачетем малко повече и да разберем, че не бива в бароковата или в ренесансовата музика да има нещо ограничаващо, даже напротив, огромна част от бароковата музика е до голяма степен импровизирана. Човек не може конкретно да сложи рамки на тази епоха, той трябва да умее да интерпретира с добра стилистика. 

- Кроусоувър проектите, които са много актуални в последно време, занимават ли Ви, допадат ли Ви? Имате ли опити в смесването на жанрове?
- Както казах по-рано, аз съм сериозен металяга и много ми харесва тази стилистика. Имам значителни опити в тази насока и се надявам скоро да излезе нещо, за което ще споделя. Но по отношение на кросоувърите съм много консервативен, което не означава, че отричам съществуването им. Напротив, щом хората ги слушат, значи имат място в живота ни.

- Цигуларят Дейвид Гарет, който от години създава интересни кросоувър проекти, отново ще свири в България - в "Гала в София" на 27 август заедно със Соня Йончева по нейна покана.
- Дейвид Гарет е страхотен! Най-много ми харесва неговата естественост. Той прави нещата, без да претендира, че е нещо уникално, просто си свири и се наслаждава. 

- Водите майсторски класове. Следвате ли някои подходи на учителите си или опитвате своя методология?
- Философия - по-скоро. Най-вече се старая да предам на моите ученици обичта към музиката. Това за мен е най-важното. Дали ще стане човек най-гениалния китарист, не е толкова от значение, колкото да има искрена любов към музиката през призмата на инструмента. И дори да не стане китарист - да вземе нещо от музиката, което да остане в него завинаги като позитивно преживяване. Щастлив съм, ако мога да бъда част от развитието на хората, от техния живот, да ги вдъхновя да обичат музиката, да открият някаква красота, която не биха открили другаде.

- Музиканти често организират благотворителни концерти и инициативи в полза на млади таланти, на хора в затруднено положение... Какви биха били Вашите мотиви да се включите в нещо подобно?
- Смея да твърдя, че не само аз имам полза хората да успяват, но всички имат полза от това. Дори да си алчен човек, ако си интелигентен, искаш всеки човек около теб да успява, да можеш да се възползваш от таланта на всеки. Моите мотиви не бих казал, че имат толкова връзка само с мен самия, а с това, че живеем в много безмилостен свят. Така че, ако имам възможност да участвам в нещо, за което нямам лични подбуди, много бих се радвал. За съжаление, нещата никога няма да са перфектни, ще се случва едно много малко побутване след... 500 години, което едва ще се забелязва. В момента нещата толкова по-стремглаво отиват надолу, отколкото нагоре, че да се вижда някаква минимална разлика е много трудно. Но способността човек да забелязва такива минимални разлики спира някои хора от това да изпаднат в депресия. 
Така че пожелавам на всеки човек, независимо дали той мисли моето добро или не, поне да умее да вижда някакъв тип развитие, да може да оценява факта, че се случва нещо хубаво, колкото и миниатюрно и мимолетно да е то. Да посети един концерт, да отиде на "Хилс ъф рок", който завърши наскоро - прекрасен български фестивал, където човек може да си изтрещее, слушайки страхотна музика, което е толкова ценно, но не много хора в България го правят. Или да гледа концерта на Хатия Буниатишвили в зала "България" на 3 септември, да послуша хор "Йоан Кукузел" - българска православна средновековна хорова музика, по-иновативна за времето си от много западни композитори.

- Какви концерти, записи и други събития Ви предстоят през идващия сезон?
- Планирани са концерти в България, в Германия, в Англия, през декември се очаква да издадем албум заедно с БНР, който записахме през април. Особена чест и удоволствие за мен е най-после в своя творчески път да мога да кажа, че имаме една изцяло българска продукция, макар и с британска музика, ориентирана около формата тема с вариации. На моя уебсайт съм публикувал всички известни към момента дати на изявите ми, които хората могат да посетят. 
Очертава се скоро да запишем Концерта за китара и камерен ансамбъл на Ричард Родни Бенет заедно с БНР. Предстои да издаваме музика заедно с един страхотен пианист - Ришаб Джейн, с когото правим метъл музика, която успяхме да изпълним в Саутбенк център в Лондон и беше голямо удоволствие. Предстои Явор Генов, Ерик Босграаф и аз - на барокова китара, да свирим на 3 ноември на Софийския бароков фестивал, организиран от Зефира Вълова и Явор Генов - те за мен са като пътеводна светлина. На 23 ноември в зала "България" ще изпълня прочутия концерт "Аранхуез" на Хоакин Родриго в чест на 125 години от неговото рождение. 
И наред с всичко това са моите преподавателски ангажименти в две институции. След бакалавъра в Грац и магистратурата в Кралската академия в Лондон получих професионална диплома с най-високото отличие - 100 от 100 точки.