"Как да ви помогнем да убивате повече руснаци"

Колкото по-дълго продължава Специалната война за преразглеждане на резултатите от Студената война, толкова повече тя засяга територията на ЕС. Както и следваше да се очаква съобразно стария европейски физически принцип, който гласи, че колкото по-навътре набутвате пръчката в мечешката бърлога, толкова по-навън излиза мечката.
Украински дронове използват въздушното пространство над Прибалтика, за да атакуват цели в Петербург и околността му. Някои биват сваляни от НАТО. Руска крилата ракета падна в нива в Полша. Румънците свалят руски дронове над територията си, а украински морски дрон се взриви в пристанището на Констанца. И най-пресният случай - украински дрон примамка се разби на българска територия, близо до важен газов обект. Това не са единични случаи, те все повече зачестяват, чудо е, че досега не е станала голяма трагедия. Истината е, че е въпрос на време, ако войната продължи още дълго. 
Тъй като американската роля в конфликта стана доста размита и неясна дори за самите американци, които си образуваха достатъчно други проблеми, на преден план излезе Старият свят. 
В Европа има сили и те (тавтологията е нарочна) са достатъчно силни, за да налагат на континента (и на Украйна) идеята, че трябва, за доброто на континента (и на Украйна), да се воюва срещу Русия поне още три години. Разбира се, ще воюват украинските мъже и жени, а те ще дават акъл отстрани. И пари, и оръжия. Ако имат, защото ситуацията с кредита на ЕС за Украйна и сагата с ракетите за ЗРК "Пейтриът" показаха, че вече все по-малко имат. 
Тези сили са основно 

управляващите върхушки на Германия, Франция, Великобритания 

гравитиращите около тях страни от Северна Европа, Прибалтика и Полша. Значима компания, подкована идеологически с вируса на русофобията, формиран от вековната обида, че всеки път като тръгнат на изток, все нещо тръгва накриво и не им се получава. 
Преди дни украинският президент Володимир Зеленски бе на посещение в Сърбия и на съвместната пресконференция със сръбския президент Александър Вучич журналистът от германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Михаел Мартенс зададе въпроса: "Кажете ни, на нас, европейците, какво конкретно можем да направим, за да ви помогнем да убивате повече руснаци?" 
Всеки път, когато германците искат да убиват руснаци, това им излиза през носа. И на тези, които са в съюз с тях, също. 
За четири години и половина война нейните цели за Украйна и западните й ментори (кукловоди) се промениха сериозно. От връщане на Украйна в границите й от 1991 г., т.е. с Крим, минаха през нанасянето на стратегическо поражение на Русия, после завиха към принуждаването на Русия да седне на масата на преговорите за "справедлив мир", а сега финишираха в нанасянето на най-голямата възможна вреда на Русия - "да убивате повече руснаци". Което пък прекрасно обслужва руската пропагандна теза, че историческата цел на Запада е да унищожи Русия и руснаците. 
Украйна имаше своите върхови моменти през тази война, които успешно пропусна, не без "помощ от приятел". Тя можеше да изпълни Минските споразумения, но не го направи. За да се подготви за война, така казаха Оланд и Меркел - подписите им стоят под този документ. Подготви се... 

и войната започна

Украйна можеше да приеме вече парафираните в Истанбул през пролетта на 2022 г. споразумения, но не го направи. "Нека просто да воюваме", казал Борис Джонсън, по свидетелството на украински политик. И продължи да воюва, дори успя да нанесе тежко и унизително поражение на Русия през есента на с.г. Това беше нейният триумф и най-добър момент за започване на преговори.
Вместо това, със съветите и активната помощ на администрацията на Джо Бъйдън, се тръгна към "нанасянето на стратегическо поражение" на Русия.
Провалът на лятното настъпление от 2023 г. сложи край на тази идея, но дойде ред на друга - постепенната деструкция на руската власт, икономика и общество чрез война на изтощение. При това украинците са във война на изтощение, в която причиняваните на тях загуби са по-големи от тези, които те причиняват на противника. Как да победят при тези условия? Никак. 
Нещо повече. Русия е по-силна, отколкото през 2022 г. Нейният БВП нарасна с близо 9% за този период, населението нарасна от 146 на 150 милиона души, за сметка на това в анексираните територии и бегълците от други части на Украйна. Увеличиха се природните й богатства, географски преимущества (нарасна морското крайбрежие), започна възраждане на редица промишлени производства в двигателостроенето, самолетостроенето, електрониката дори. Да не говорим за военните производства, на чиито обеми завиждат на Запад. Миналата година генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред телевизия CBS, че страните от Алианса произвеждат толкова боеприпаси годишно, колкото Русия произвежда за три месеца. 
Укрепнаха военните й съюзи с КНДР (което внезапно се оказа много важно и поучително), икономическите с Китай, Индия и други страни от т.нар. Глобален Юг. 
Русия засега успешно противостои на 31 500 секторални и индувидуални санкции. Видео и фотосвидетелства от Москва и други градове показват просперитет и лустро, недостижими например за европейска София, по чиито улици се вика: "Тук не е Москва". И това е вярно, но в смисъл, различен от този, който влагат викачите.  
Всичко това води до 

укрепване на суверенитета на Русия 

Тези резултати не говорят за военно изтощаване, а, ако не за победа, то със сигурност за успешно противодействие във войната на изтощаване. 
За същия период Украйна е получила 200 млрд. долара пряко бюджетно финансиране от западните й партньори. Тези средства покриват дефицита в хазната, отиват за социални плащания, заплати на служителите в публичния сектор и поддържане на икономическа стабилност. Още 200 млрд. долара са й дадени под формата на военна подкрепа. В конкретна бойна техника това са: над 100 пускови установки за зенитни ракети, над 800 самоходни и буксируеми оръдия, над 1300 бойни машини на пехотата, между 2000 и 3000 колесни бронетранспортьора, над 1100 танка, до 60 бойни самолета и близо 80 вертолета. 
Тази колосална помощ (по-горе далеч не е описано всичко) не доведе до нейната победа, а само до затягането на конфликта, който продължава да се развива негативно за страната, 

до удължаване на страданията на народа

В същото време западноевропейските отбранителни компании увеличиха рязко пазарната си стойност. По данни на руския вестник "Ведомости" германската "Райнметъл" е европейски лидер по пазарна капитализация, отбелязвайки ръст от 176% от началото на 2025 г. (от 30 млрд. до 83 млрд. долара). Британската БАЕ "Системс" е нараснала с 49% (от 45 млрд. до 67 млрд. долара), френската "Талес" - със 75% (от 31 млрд. до 55 млрд. долара), италианската "Леонардо" - с 96% (от 17 млрд. до 33 млрд. долара), а шведската "Сааб" - със 176% (от 11 млрд. до 29 млрд. долара). Всички те активно доставят въоръжение за Украйна, отбелязва вестникът.
За какво умират тогава украинците? За съхраняването на властта на клептократичната им върхушка? За печалбите на няколко оръжейни концерна? За делюзиите спрямо Русия на едно провалило се политическо поколение в ЕС? Защото:
Украинците не умират вече за суверенитета на страната, защото именно убедеността на Владимир Путин, че те нямат такъв, бе една от причините да нападне през 2022 г. Военните години само затвърдиха това убеждение. Не само у Путин.
Украинците не умират вече, за да защитят териториалната си цялост, защото тя е безвъзвратно нарушена и това е медицински факт. Разбира се, може да спорите с медицината, но това винаги е за ваша сметка. Продължаването на войната само увеличава възможностите за нови териториални загуби. Напротив, приемането на договореностите от Анкъридж означава, че Украйна ще загуби остатъка от Донецка област, но ще съхрани територии, за които иначе претендира Русия. За победените справедлив мир няма. Апелите за справедлив мир, под който се разбира поражението на Москва са поредната пиарска глупост в когнитивната война срещу Русия.
Украинците не умират вече, за да влязат в НАТО. 

Украйна няма да бъде член на НАТО

Украинците не умират вече, за да станат членове на ЕС. Членството на Украйна е много съмнително, въпреки големите приказки, и колкото повече продължава войната, толкова повече намаляват шансовете. 
Украинците не искат да умират повече. 400 хиляди дезертьорства, най-големият бич на украинската армия, хиляди клипове с насилствено мобилизирани са силно доказателство за това нежелание. 
Настояването на Европа, подкрепата на Европа за това войната да продължи още и още с цената на нови и нови украински жертви не се прави в полза на Украйна, а срещу Русия с ръцете на Украйна. Тази схема не сработва и няма да сработи, а в дъното й е ядрената война. Специално България категорично няма място и роля точно в този тип война.