Войната ще дойде, ако я започнем или провокираме*

Анджей ГОРЗНИ,
Mysl Polska

В контекста на цялата тази тревожна суматоха отвъд източната ни граница и милитаристичното вълнение, обзело както непосредствените лидери на полската държава, така и много от нейните граждани, опиянени от пропагандата и заслепени от идеята да „заложат“ съдбата на Полша и нейния народ, един от моите добри приятели ме попита дали ще има война.
„Виждате ли - каза той - винаги съм си мислил, че принадлежа към поколение поляци, което никога няма да бъде докоснато от война, но днес вече не съм толкова сигурен.“
Казах му, че войната ще дойде при нас, ако ние и Западът я започнем или успешно я провокираме.
Днес това, което десетилетия наред изглеждаше безсмислено, чука на вратата ни. Какви са причините за тази ситуация? Кой ни постави в това напълно абсурдно положение? Как не само си позволяваме да бъдем водени до ръба на пропастта, но и самите ние - ако не всички, то поне по-голямата част от нашето общество - маршируваме стремглаво в бездната?
Това са въпроси за отделна дискусия. Днес предлагам да се замислим доколко реалистична е подобна ескалация на войната с Русия, водеща до пряка конфронтация между тази държава и НАТО или до „група, желаеща“ да се впусне в открит конфликт с нея?
Дискусиите по тази тема, които биха били напълно немислими само преди няколко години, сега не само заливат интернет и са предмет на ежедневни разговори в кухните. За тях все по-често се пише в сериозни статии и се говори от известни платформи, докато пропагандата и марионетното правителство постепенно, 

стъпка по стъпка ни привикват да мислим за войната 

като за съвсем реална възможност, включваща нас и нашата територия.
Днес вече не говорим за десетилетия или дори години, които ни делят от пожара на войната, а за месеци и дори седмици. В момента, в който премиерът, последван от цяла плеяда по-малко важни политици, започне да прилага думата „война“ към близкото бъдеще, всеки мислещ човек би трябвало да започне да се страхува. Не само за себе си, но и за своите близки, да се тревожи за бъдещето, или по-скоро за липсата му, и да разбира, че всичките му житейски планове, и самият живот, са изложени на риск. И накрая, да се страхува за живота и съдбите на нашето поколение и на тези, които идват.
Фактът, че „Западът“ (или поне значителна част от него) вече е започнал война с Русия, макар и все още малко да е забелязан, вещае лошо.
Но точно това е. Полша е сред страните, които вече водят необявена война срещу ядрена сила. В момента кремълските власти се преструват, че не забелязват. Те са поставени в бридж позиция, известна като „притискане“, където играчът е принуден да изхвърли карта, от която се нуждае, което е напълно неизгодно и подкопава защитата му. Кремъл все още се опитва да действа отговорно, надявайки се, че опонентите им в крайна сметка ще се осъзнаят. Те не са склонни да дадат „първия изстрел“, осъзнавайки екзистенциалните последици, които подобно ниво на ескалация би имало и за двете страни.
За съжаление, от другата страна (за съжаление, „нашата“) няма признаци на благоразумие или отговорност. Защо? Това е отделен въпрос. 
Кремъл позволява на Запада да пресича безнаказано все повече „червени линии“, което разпалва оркестрантите на антируската коалиция, а обсебеността им от всеобхватната цел да нанесат стратегическо поражение на Русия ги лишава от всякаква емпатия към собственото им население, което ще понесе тежестта на подобна ескалация.
Защо твърдя, че НАТО или части от него вече са във война с Русия? Войната, като въоръжен конфликт между държави или групи държави, не се води само на фронта. Войната включва и фона, и съпътстващите я действия. Днес група западни държави осигуряват на Украйна надежден ариергард и пълна подкрепа. Цялото финансиране, по-голямата част от военното производство, обучението на войските, медицината, сателитното и въздушното разузнаване, контролът на ракети и дронове с голям обсег, изборът на цели в рамките на Русия, поддръжката на най-модерното оборудване от специалисти на НАТО, сателитният интернет, известен още като „очите на войната“ - всичко това се осигурява от Запада под формата на дарения, 

пряко участие в конфликта и постоянното му подхранване

В момента Украйна е напълно зависима от външна подкрепа. Основната й задача е да доставя „пушечно месо“, което служителите на TЦК ловуват ежедневно във всеки населен район на Незалежна.
Поради тази причина фразата „помощ за Украйна“ звучи като мрачна шега. За съжаление, пропагандата и крайните шовинистични настроения, които тя внушава, пречат на украинското общество да види ясно и най-накрая да осъзнае, че за техните предполагаеми съюзници животът на украинците не означава абсолютно нищо и че те се нуждаят от Украйна единствено, за да се борят с Русия.
А какво й е на Русия днес? Нейната територия е обстрелвана от хиляди западни дронове и ракети, които поразяват цели по избор на Запада. Украинските въоръжени сили разчитат предимно и все повече на западни оръжия, боеприпаси, интернет, разузнаване и западни специалисти.
Обстрелът на тилови райони на Русия се засилва с всеки изминал месец и този процес ще продължи, тъй като все повече западна индустрия и икономика преминават към военна основа.
Днес Украйна има сигурна икономическа база отвъд западната си граница, която се преструва, че „не участва“ в конфликта и която Русия все още не е целяла.
По време на Втората световна война най-важният фактор, който позволи на Съветския съюз да оцелее и победи, беше евакуацията на ключовите му индустриални предприятия от западните райони на страната отвъд Урал и Казахстан, извън обсега на германските самолети. Днес Русия няма това предимство, но Украйна има. Ситуацията днес е различна от тази, която беше преди 85 години, защото, от една страна, цялата руска индустрия е или скоро ще бъде в обсега на западните (уж украински) оръжия с голям обсег. От друга страна, Москва, въпреки че притежава оръжия, способни ефективно да поразяват европейски и други логистични и индустриални съоръжения, действащи за украинските въоръжени сили, не е в състояние да го направи, без да предизвика ескалация, чиито последици дори не можем да си представим.
Въпросът е: докога Кремъл ще се преструва, че вярва, че НАТО все още не е влязло във войната? Докога руснаците ще имат търпението? 

* Заглавието е на редакцията