Алберт Айнщайн: Защо социализъм?

Алберт Айнщайн пише есето "Защо социализъм?" през 1949 година за списанието "Monthly Review" (което излиза и до днес и е най-старото социалистическо издание в САЩ). В него той обобщава своите възгледи за света, за дефектите на капитализма и как могат да бъдат поправени те. Публикуваме извадки от есето на гениалния учен, защото неговите виждания звучат повече от актуално и днес.


Индивидът днес повече от всякога осъзнава зависимостта си от обществото. Но той не чувства тази зависимост като нещо положително, като органична връзка или защитна сила, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори за неговото икономическо съществуване. Още повече, неговото положение в обществото е такова, че на неговите природни егоистични подбуди постоянно се акцентира, докато социалните му подбуди, които са по-слаби по природа, прогресивно деградират. Всички хора, независимо от положението им в обществото, страдат от този процес на деградация. Затворници на своя егоизъм, те подсъзнателно се чувстват несигурни, самотни и лишени от наивни, прости и обикновени радости в живота. Човек може да намери смисъл на краткия и опасен живот само като се посвети на обществото.

*************

Икономическата анархия на капитализма, каквато съществува днес, по мое мнение, е истинският източник на злото. Ние виждаме огромна общност от производители, членовете на която непрекъснато се борят да отнемат един на друг плодовете на техния колективен труд – не чрез сила, а като цяло, чрез добросъвестно подчинение на законово установени правила. В този смисъл е важно да се разбере, че средствата за производство – така да се каже, целият производствен капацитет, необходим както за производството на стоки за потребление, така и капитални стоки – могат да бъдат, и в по-голямата си част са, частна собственост на отделни индивиди.
Собственикът на средства за производство е в състояние да купува работната сила на работника. Ползвайки средствата за производство, работникът създава нови стоки, които стават собственост на капиталиста. Ключов момент в този процес е отношението между това, което работникът произвежда, и това, което му се плаща, измерени в реална стойност. Доколкото трудовият договор е „свободен“, това, което работникът получава, не се определя от истинската стойност на стоките, които произвежда, а от минималните му нужди и от броя кандидати за работата, които отговарят на условията на капиталиста. Важно е да се разбере, че дори теоретично заплащането на работника не се определя от стойността на продукта на неговия труд.

**************

Частният капитал има тенденция да се концентрира в ръцете на малко хора, отчасти заради конкуренцията между капиталистите, отчасти поради това, че технологичното развитие и нарастващото разделение на труда благоприятстват образуването на големи производствени единици за сметка на малките. Резултатът от това състояние е олигархия на частния капитал, чиято огромна власт не може да бъде контролирана дори от демократично организирано общество. Това е вярно, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които са финансирани или повлияни по друг начин от капиталистите, които практически винаги отделят електората от законодателната власт. Резултатът е, че народните представители фактически не защитават достатъчно интересите на непривилегированите слоеве от населението. Още повече, при създадените условия частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.
Следователно, доминиращото положение в икономика, базирана на частната собственост на капитала, се характеризира с два основни принципа: първо, средствата за производство (капитал) са частна собственост и собствениците разполагат с тях, както намерят за добре; второ, трудовият договор е свободен. Разбира се, няма такова нещо като чисто капиталистическо общество в този смисъл. В частност, трябва да се отбележи, че работниците, макар и чрез дълга и трудна борба, успяха да постигнат донякъде подобрена форма на „свободния трудов договор“ за някои категории труд. Но като цяло днешната икономика не се различава много от „чистия“ капитализъм.

****************

Производството се извършва за печалба, а не за потребление. Няма гаранции, че всички, които са способни и искат да работят, винаги ще могат да намерят работа, „армия от безработни“ съществува почти винаги. Работникът постоянно се страхува да не загуби работата си. Тъй като безработни и лошо платени работници не осигуряват печеливш пазар, производството на потребителски стоки е ограничено и последствието е огромни лишения. Технологичният процес често води по-скоро до по-голяма безработица, отколкото до облекчаване на тежестта на труда. Мотивацията за печалба и свързаната с нея конкуренция между капиталистите са отговорни за нестабилността в натрупването и използването на капитала, която води до нарастващо тежки депресии. Неограничената конкуренция води до огромно разхищение на труд и до онази деформация на социалното съзнание на индивидите, което споменах по-рано.
Tова травмиране на личността аз считам като най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от това зло. На студента се внушава преувеличена конкурентна нагласа. Като подготовка за неговата бъдеща кариера той се обучава в боготворене на потребителството като успех.

*************

Убеден съм, че има само един начин да се премахнат тези дълбоки злини, а именно, чрез установяване на социалистическа икономика, придружена от образователна система, ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която съобразява производство според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора вместо да възхвалява властта и успеха, както в съвременното ни общество.
Въпреки това, необходимо е да се напомни, че плановата икономика все още не е социализъм. Плановата икономика като такава може да бъде придружена от пълно заробване на индивида. Постигането на социализма изисква решение на някои крайно трудни социално-политически проблеми: по какъв начин, имайки предвид разрастващата се централизация на политическата и икономическата власт, да се преодолее превръщането на бюрокрацията във вездесъща и всепоглъщаща? Как може правата на индивида да бъдат защитени, с което да се осигури демократично контрабалансиране на мощта на бюрокрацията.

*************

Яснотата по отношение на целите и проблемите на социализма има огромно значение в нашето време на преход. Тъй като сега свободното и без смущения обсъждане на тези проблеми се намира под мощно табу, аз считам появата на това списание за важна обществена дейност.