Снимки Николай Белалов
Геополитика
Вечната борба на Куба с империализма
Заветът на Хосе Марти привлича все повече млади хора
/ брой: 20
В столицата десетки приятели на Куба, кубинци, живеещи в България, интелектуалци и политици поднесоха по една бяла роза пред Паметника на поета-революционер Хосе Марти по случай 173-годишнината от рождението му. Желаещите да отдадат почит се оказаха много повече от очакваното и Н. Пр. г-жа Мариета Гарсия Хордан с благодарност отбеляза, че всеки път присъстват все повече и повече хора и столовете не достигат за всички. Най-приятната гледка за очите е, че младите хора не остават безучастни и започват да си дават сметка за злата сила, която представлява империализмът, жаждата за власт и господство на САЩ, и припознават идеалите на Хосе Марти, Фидел Кастро, Че Гевара и др. за свои. Младежите показват, че социализмът не е мъртъв и са готови да последват примерите на латиноамериканците.

Събитието започна с кратък филм, посветен на 32-мата загинали кубински охранители на венецуелския президент Николас Мадуро и едноминутно мълчание за смелостта им. Героичната им смърт - да дадат живота си за лидера на братски народ, както и настоящата международна ситуация, правят размислите на Марти и делото на Фидел все по-актуални.
Поетът-революционер
В България наричаме Хосе Марти "кубинския Христо Ботев" поради многото прилики помежду им. Национален герой, поет, политик, публицист, преподавател и борец за свобода... Не успява да види родината си независима, защото загива в бой с испанските войски три години преди мечтата му да се сбъдне. За своите 42 г. живот той неуморно пътува, пише и подготвя въстанието срещу колонизаторите. Живее 15 години в САЩ, където е кореспондент на латиноамерикански вестници, преподава и има достатъчно време да прозре истината - следващата заплаха за Куба ще дойде именно оттам.
За мнозина той е Апостол не само на Куба, но и на цяла Латинска Америка...

Доктрината Монро
Създадена през 1823 г., тя говори за надмощието на САЩ на Американския континент и за териториални претенции към тогава независимия Тексас и Куба. Защо не и всички територии на материка? Между 1846-1848 г. се води мексиканско-американска война, наричана в Мексико "северноамериканска интервенция", където Вашингтон, възползвайки се от слабата мексиканска армия, воювала до преди няколко години срещу испанската корона,завзема половината територия, или по-точно днешните щати: Ню Мексико, Юта, Колорадо, Калифорния, Аризона, Невада. Както и бленувания Тексас. Вероятно този успех дава самочувствието на новия господар на континента да продължи с плановете си. Привидно помагайки на двете сестри - островите Куба и Пуерто Рико, през 1898 г. те отхвърлят испанското господство.
Марти предупреждава, че САЩ не бива да се настаняват на Антилските острови, Доктрината Монро не е нищо друго освен инструмент за господство. Тя не е насочена за помощ на американските народи, а е срещу тях.

Заветът на Кастро
Борбата на Куба с империализма се оказва вечна. Фактът, че винаги побеждава, прави Острова на Свободата толкова бленуван и даван за пример от едни и също толкова мразен от други. Защото Куба никога не пада на колене пред когото и да е и винаги разчита на себе си. Ако получи помощ отвън - добре, ако ли не, ще се справи сама. Това е заветът на Фидел Кастро след разпадането на СССР и засилващото се американско ембарго. А то влиза в сила след думите на Лестър Малъри през 1960 г., според които кубинският народ обожава лидера си и единственият начин да бъде свален както той, така и режима му, е като се направи труден животът на хората. Като се задуши икономиката, намалят се заплатите, предизвика се глад и отчаяние. Десетилетия наред това нещо се прилага на практика, заплашват се дори съюзници на Куба със санкции, ако продължат да помагат.
Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп цели да остави Острова без ток, петрол, лекарства. Включва го в списъци с престъпни организации, с единствената цел - да го види подчинен. Дори съвсем наскоро, след като похити венецуелския президент Николас Мадуро, заяви, че "Куба скоро ще фалира", че няма нужда от военна намеса там, защото режимът сам щял да падне. Но тук е мястото да припомним на самозабравилия се янки, че неговите предшественици също са мислели като него и... са си останали само с мечтите.

Победата на кубинския народ
се състои в единството му
"Ние сме достойни наследници на Марти и Фидел и няма да предадем страната си", единодушни са кубинците. Те са силно общество, изградено от и крепящо се на силни хора. Докато днешната администрация в САЩ отваря вратата към една епоха на варварство, грабеж, неофашизъм, хората се обединяват срещу това и са готови да се борят. Още повече, че през август 2026 г. се навършват 100 години от рождението на безсмъртния Фидел и предстоят много събития в негова чест. Сега е моментът да се покаже, че алчността и жаждата за власт, империализмът нямат място в нашето съвремие.
Неслучайно по цял свят думите на Марти и славното дело на Фидел събират млади и стари, интелектуалци и революционери на едно място, обединени от една светла кауза - светлото бъдеще по цялата Земя, където царят справедливост и благополучие. Понякога те се извоюват чрез силата на словото, друг път - чрез проливане на кръв, но важна е крайната цел - постигането на така жадуваните идеали.
