Да идем на кино и да обядваме там

По време на специализацията ми в САЩ преди повече от 30 години колежка разказа, че американските хазяи попитали: "А вие в България какво ядете в киното?" Изненадана и смутена, колежката отговорила: "Нищо." "Ама как така? Какво правите тогава?" Отговорът бил: "Гледаме филм..." Изненадите и от двете страни ставали все по-големи и по-големи. Очевидно възприятието за киносалона е различно в различните култури. Все пак за мнозина той продължава да е място за изискано преживяване. И все пак пуканките не са храна, а киносалонът обикновено (с малки изключения) не е ресторант...

Разбрах, че в наши дни не са малко американските киносалони, които предлагат богати обедни и вечерни менюта, които успешно съперничат дори на ресторантските. И го разбрах не от нечии разкази, а в графата "преживяно". Предупредиха ме, че в "този" киносалон си е хладничко и да си взема яке. Но ако искам, може и да не си взема, защото там има одеяла. Хм, казах си, поредната изненада, но нека съм подготвена. Имаше не само одеяло, но и възглавничка. А меката седалка можеше да се разтегне удобно, за да повдигне краката и да отпусне гърба. Дадоха ни меню със сандвичи и бързи закуски и друго с напитки. Макар вече светлините да бяха изгаснали, обиграният сервитьор много бързо ни донесе поръчката и разположи блюдата на масичката между двете кресла. И, както се казва, "за протокола", когато прожекцията приключи и лампите светнаха, по пода нямаше почти никакви хартийки, еднократни прибори или остатъци от храна. Ами да, удобно е (ако хората не превръщат киносалона в кочина). 
В салона има и нормални, така да се каже, места - такива, каквито си ги знаем. Обясниха ми, че няма разлика в цените на билетите на "нормалните" и на "луксозните" места. 
Ще кажете: "Добре де, разказваш за храната в киното. Ами филмът?" А, да, филмът. "Дяволът носи Прада - 2". Не, няма да коментирам филма, нито сценария на продължението, нито характерите на героите в тази втора част. Да, звездните актьори задържат вниманието. А рекламата е почти във всеки кадър, дори масовите сапуни. Всичко това е друга тема.
Защо пуканките са станали типичната кинозакуска в Америка? Оказва се, че има не един отговор. Според Андрю Ф. Смит (автор на множество книги за храните, в това число и "Поп-култура: Социална история на пуканките в Америка") това се е свеждало най-вече до цената, удобството и времето на приготвяне.
Но има и други обяснения, защото все пак

пуканките са преди киното

Смята се, че американците започват да хапват пуканки през 20-те години на XIX век. Но стават популярна закуска на панаири, спортни събития, експозиции, във влаковите вагони и др. през втората половина на века, обяснява Елизабет Нелсън - доцент по история в Университета на Невада, Лас Вегас, специализирана в поп културата и историята на храната. По това време все още се приготвяли "на ръка". Едва в края на века - през 1893 г., изобретателят Чарлз Креторс патентова машина за пуканки, задвижвана с пара, и я представя на Световното изложение в Чикаго. Там тя се превръща в хит, навярно най-вече защото раздава пуканките си безплатно.

Пуканките идват в кината в началото на ХХ век, но са доста спорни като присъствие в тях. По страниците на тогавашните вестници се вихрят спорове, диспути, анкети дали е допустимо в киносалон "тракането, скърцането, хрупането и мляскането", и изобщо да се яде. Дори в края на 40-те години на миналия век имало опити да се приемат 

щатски закони за забрана 

на пуканките в кината в Орегон и Уисконсин. Но преди това, по време на Голямата депресия, когато пакет пуканки струвал 5 или 10 цента, те са един от малкото луксове, които затруднените семейства могат да си позволят, и докато други бизнеси се провалят, бизнесът с пуканки процъфтява. 
Пуканките са икономическа ниша и по време на Втората световна война, когато захарта била изпращана в чужбина за американските войски, а за производството на бонбони не оставало много. Оказва се, че по това време американците са яли 3 пъти повече пуканки от обикновено. Продажбите на пуканки обаче са спаднали в края на 40-те години на миналия век, когато телевизията става популярна.
И днес в някои викторини има въпрос: "Коя закуска беше забранена в кината през 20-те години на миналия век?", а отговорът е: "Пуканки". Едва през 60-те години на ХХ в. започнали да отшумяват негативните реакции и войната с пуканките в киносалоните приключила. Твърди се, че 

филмите с Елвис са продали най-много

пуканки през 1956 и 1957 г. Междувременно специалистите насочват вниманието си към спецификата на филмите, които стимулират най-много продажбите на това лакомство - гангстерските, каубойските и музикалните комедии, но не и сериозните и провокиращи размисъл ленти. 
В наши дни пуканките и филмите (поне в Америка) са почти неразривно свързани. И очевидно именно те отварят вратичката към храненето в киното.    

От здравна гледна точка

така наречените пуканки за кино съдържат от 400 до 1200 калории и колосалните 1500 милиграма натрий. Ще премълчим за еднодневния до тридневен прием на наситени мазнини, които, както отлично знаем, запушват артериите, а оттам стоварват купища проблеми в кабинетите на кардиолозите.      
От друга страна, някои експерти твърдят, че всекидневната консумация на пуканки може да подпомогне здравето на червата поради високото им съдържание на фибри, но прекаляването може да причини подуване на корема и дискомфорт. Ако ядете пуканки редовно, изберете такива, приготвени с въздушно пукане, без нездравословни добавки за максимални ползи, препоръчват диетолози.
Мнозина питат дали пуканките повишават инсулина. Често срещаният отговор е, че това лакомство предлага на хората с диабет нискокалорична закуска с ниско съдържание на захар. Като храна с нисък гликемичен индекс (ГИ), те няма да повишат нивата на кръвната захар бързо или значително, което може да ги направи подходящ избор между храненията, ако не са с добавена мазнина, сол или захар.