Да свалим частично санкциите срещу Русия

Георги ВУЛДЖЕВ

Много се говори за зависимостта на европейските държави от внос на енергийни суровини от Персийския залив, който в момента е затворен. Но се говори твърде "ангро". Важно е да се изяснят някои неща, особено когато се говори за "решения".
1. Зависимостта на Европа от първични продукти (като суров петрол и втечнен природен газ - LNG) е сравнително ниска. Не повече от около 10% от целия внос на суров петрол и LNG минава през Ормуз. Прилагам графики от официалните данни на Евростат. 
2. Европа е по-зависима по отношение на вторични продукти. Най-остра е зависимостта при дизела и керосина (самолетно гориво). Точни данни трудно се намират, но за ЕС+Обединеното кралство вероятно около 20% от вноса на дизел и 50% от вноса на керосин минава през Ормуз. За около половината потребление на дизел и по-голямата част от потреблението на самолетно гориво в Европа се разчита на внос. 
3. Зависимостта варира и сред отделните държави. Италия, Полша, Белгия и Гърция са най-зависими цялостно, вкл. за първични продукти като суров петрол и втечнен природен газ. 
Именно заради далеч по-високата зависимост при вторичните продукти (дизел и керосин) точно при тях виждаме най-голям ценови шок откакто започна войната в Иран. Цената на дизела неслучайно расте по-бързо от тази на бензина. 
Какво може да се направи? И в какви времеви рамки? В краткосрочен план работещите решения могат да са едни, а в дългосрочен може да е по-разумно да се мисли за други. В настоящата ситуация мисля, че има два много очевидни решения - едно краткосрочно и едно дългосрочно. 
В краткосрочен план най-лесното решение е поне частично да свалим санкциите и да започнем да внасяме отново петрол и дизел от Русия. Преди войната в Украйна тя беше най-големият източник на вносен дизел за eвропейските държави. Около 50% от вноса на дизел за региона идваше от Русия. Ако възстановим този внос, рискът от недостиг би бил елиминиран и ръстът в цените би се забавил осезаемо, дори войната да продължи дълго. 
Определени държави вече правят именно това. Например, Южна Корея започна да внася нафта от Русия. От САЩ им казаха, че поради извънредната обстановка санкции няма да важат в този контекст. Но разбира се - това е краткосрочно решение. Ако възстановим изцяло вноса на дизел от Русия, това отново би направило страните членки на ЕС хронично зависими от външен доставчик. 
Затова дългосрочното решение е да се работи за минимизиране на нуждата от толкова много вносен дизел въобще. Каквато и да е, значителна външна зависимост за такива ключови продукти си е риск. Този риск може да се елиминира чрез масово преминаване към електрически автомобили (при керосина няма много какво да се направи, обаче).
Разбира се, масова електрификация на автопарка няма как да стане от днес за утре. Това изисква Европа да развие много по-голям капацитет и качество в производството на електромобили, но и да увеличи производството на електроенергия. И понеже става дума за поне едни 20-30% допълнително над настоящото потребление, и то на базови мощности, това най-ефективно би се постигнало чрез повече ядрени централи. Батерийни мощности за съхранението на ток от соларни панели също са нужни. Всичко това отнема време.
Но може би най-големите пречки, и в двата случая, биха били политически. Очевидното решение в краткосрочен план въобще не би се харесало на едно от големите политически племена в Европа, а очевидното решение в дългосрочен не би се харесало на друго(то). 
Но от гледна точка на разумна политика, краткосрочна и дългосрочна, в настоящата и бъдещата рискована глобална обстановка - решенията са пределно ясни.

Фейсбук