Емилия - незабравимата

Олга МАРКОВА

Емилия Радева продължава до ден днешен да се мярка пред очите ми: запътена енергично към поредната творческа изява, макар и вече с бастунчето, което й осигуряваше сигурност... Сякаш беше вчера. Постепенно телефонните ни разговори се разредиха, а гласът й започна да звучи по-глухо, някак неуверено. Битката за живот явно навлизаше в последната фаза. 
Макар и привикнала към нея още от годините на оскъдното си детство в Радомир (когато майка й напуска този свят едва на 36 години, оставяйки четирите деца на самотния баща, който непрестанно пътува и ролята на майка поема най-голямата сестра Елена), на нелекото преселване на семейството в София, където през Втората световна война то преживява няколко бомбардировки, евакуация, купонна система и недоимък, до нелепото пенсиониране на активната актриса, преди да навърши 60 години... Сега обаче напредналата възраст някак скорострелно изтощаваше уморения организъм. И въпреки болките и страданието - висок дух и неугасваща жажда за живот до последен дъх!
Година преди "отлитането" на Емилия Радева в "царството на безсмъртните" продължавахме да се виждаме веднъж седмично в парка на НДК. Имахме свои съкровени теми. След изповедните книги "Здравей, самота!" (2007), "Недовършен пъзел" (2009), "Коя съм?" (2012) и "Ние, артистите" (2017) тя си беше наумила да пише нов текст за свои колеги, които обича и уважава. И аз с радост щях да й съдействам. Още повече че обикновено мислехме в една посока. 
Никога няма да забравя аналитичното слово, което Емилия Радева произнесе в Дома на киното, когато председателят на "София филм фест" Стефан Китанов представи предпоследната ми книга "Майсторите и Голямото кино" (2021). Никой от колегите ми не се постара да говори за приноса на този обемен, 25-годишен труд, и то толкова уверено и проникновено! Тя го назова "библия на съвременното филмово изкуство"...
По същия начин анализираше всяка своя нова роля. Въпреки огромния си опит на сцената, в киното и телевизията (над 100 превъплъщения), актрисата не искаше обезателно да играе, за да поддържа формата си. За нея драматургията, диалогът, лиричните отстъпления бяха от съществено значение. Неслучайно в течение на две десетилетия и до 89-годишна възраст тя продължава да изнася своя любим моноспектакъл "24 часа от живота на една жена" - нейна адаптация по Стефан Цвайг. Гледала съм го три пъти, последните два - във Френския културен институт, и писах за него. Не обичаше да се повтаря. На всяко представление измисляше по нещо ново, различно; надграждаше емоцията. С 22 минути от този спектакъл тя омая целия персонал на старческия дом само 11 дни преди рождения си ден, когато щеше да навърши 90 години. При това - в пълно съзнание, с недовършени идеи и планове. Да бъде полезна на хората; да им служи докрай - това бе неписаният девиз в живота и в кариерата й. Подобно на любимия й партньор Апостол Карамитев, с когото бяха уникална актьорска двойка! Зрителите за тях бяха най-важната подкрепа и кауза. И те френетично ги аплодираха и в театъра, и в киното; и в класическия, и в съвременния репертоар.

В по-късна възраст, като част от трупата "Артисти със сребро в косите", за всеобща изненада тя се изяви ярко комедийно в спектакъла "Пролетна измама" на режисьора Никола Петков, осъществен благодарение на кметската управа на град Оряхово, Сити марк арт център и Съюза на артистите. Последното й театрално дихание - респектиращо и достолепно в главната роля на Учителката в представлението "Каквото, такова" от Недялко Йорданов в Народния театър "Иван Вазов", бе посрещнато възторжено от преданата й публика. То се оказа и последното сбогуване с нея.
Когато двете с режисьорката Валентина Фиданова-Коларова реализирахме (със субсидия от НФЦ) документалния филм за Гинка Станчева "Призвание: Актриса", нейната приятелка Емилия не само ни съдейства със съвети и собствено участие. Не познавам друг човек, който с такава радост ни е поздравил за наградата, която получихме на "София филм фест". Двете с Гинка бяха като сестри. Всяко постижение беше общо. Взаимно са си и кумували на сватбите със своите партньори - Любомир Димитров и Пейчо Пейчев. Рядко се срещат две толкова приятелски актьорски семейства...
Емилия Радева често споменаваше за своя шанс да учи професията при двама уникални педагози: първоначално - при ерудирания професор Кръстьо Мирски, специализирал във Франция, а от втори курс - ненадминатия преподавател проф. Боян Дановски. Резултат на това солидно обучение, както и на нейния талант и усърдие, са изключителните сценични превъплъщения, които никога няма да забравим: Елизабет Английска в "Мария Стюарт" на Шилер, Фани Хорн в "Осъдени души" - драматизация на Христо Ганев по романа на Димитър Димов, Жана д'Арк в "Света Йоана" на Шоу, журналистката в "Посещението на старата дама" на Дюренмат, цветарката в "Я? Колко макове" на Никола Русев, проститутката Кора в "Явява се разносвачът на лед" на Юджийн О'Нийл, Юнона в "Юнона и Пауна" на Шон О'Кейси...
Първия филм, който съм гледала с нейно участие, е "Ребро Адамово", чиято премиера бе на 1 октомври 1956 г. Тук я видяхме и в първата й главна роля - на българомохамеданката Зюлкер, която се изправя срещу отживелите местни нрави и закони, напускайки с детето си деспотичния съпруг (истинска революция за онова време!). За сложния обаятелен образ, който създава, е удостоена с Димитровска награда. Така възторжено киното открива нейния талант и фотогеничност, което ще отвори пред актрисата нови хоризонти. Но пред техния олтар има и жертви. Първият съвместен филм на Бинка Желязкова и Христо Ганев - "Животът си тече тихо" (1957), нанася съдбовен щрих върху биографията й. За да участва в него, тя прави аборт в края на третия месец, което се отразява и върху здравето, и върху психиката й. За жалост, и кинотворбата става жертва - тя е лишена от премиера с обвинението, че "осквернява образа на народния партизанин". 

"Всъщност изборът беше мой - споделя по-късно актрисата. - Това е грях и аз като вярваща знам, че за всеки грях човек трябва да понесе изкупление. Такова изкупление понесох не само аз, но и целият филм. Аз жертвах живот, а творбата бе спряна."
Но пък в българо-чехословашката романтична драма "Легенда за любовта" (1957), по сценарий на Назъм Хикмет, с режисьор Вацлав Кръшка, има уникалния професионален шанс да си партнира с Апостол Карамитев. Трудно би могъл да се повтори на екрана такъв актьорски дует и естетическа двойка: Ферхад - Ширин. За нея дълго ще се говори... Но едва ли бихме могли само да отбележим екранните постижения на Емилия, от които над 40 са главни роли! Жела в "Матриархат", Султана Глаушева в "Иконостасът", Христина в "Сиромашка радост", Невена Алдамова в "Дом за нашите деца"... Те са белязани с много награди: орден "Стара планина" - първа степен, "Аскеер" за цялостно творчество на театрална сцена; званията "заслужил" и "народен артист". Последното най-много приляга на нейния манталитет, актьорска игра и поведение. 
Куриозен е фактът, че често режисьорите й възлагат ролята на майка. Нейни синове са били Васил Михайлов, Стефан Данаилов, Георги Новаков, Иван Налбантов, Милен Миланов... А често разликата в годините е 10-15. Затова пък на 40-годишна възраст тя изпълнява ролята на майка на Стефания Сандрели в българо-италианската криминална драма "Любовницата на Граминя" (1969) на Карло Лидзани. Самата италианка е била смутена от това разпределение. Но известният режисьор бързо я е успокоил с информацията, че сицилианките се женят едва на 15 години...
    х  х  х   
Едва ли е нужно да си припомним Емилия Радева. Всъщност никога не сме я забравяли. Просто ежедневието тече с шеметна бързина и така ни повлича, че неусетно изминаха две години от деня, в който съдбата ни лиши от нея. По този повод нейната дъщеря организира на 21 май т.г. в Театъра на армията (където актрисата прекара по-голямата част от живота си) паметна среща, на която колеги и приятели споделиха свои спомени за нейния талант, морал и завладяваща позитивна енергия. 
Представена бе и новата книга на Издателска къща "Персей" - "Емилия Радева. Животът ми - едно добро представление", чийто съставител е нейната дъщеря Катерина Димитрова. В нея са споделени съкровени изказвания, записки и размисли, които представят актрисата като уникално диалектическо съчетание на крехкост и непреклонност, нежност и непримиримост, уязвимост и издръжливост, деликатност и безкомпромисност. Живот, отдаден на храма на Мелпомена и филмовата магия. Живот, без който изкуството ни е осиротяло.