Институтът за пътна безопасност не вижда в управленската програма на властта мерки за пътната безопасност

Институтът за пътна безопасност(ИПБ) не вижда в управленската програма на властта мерки за пътната безопасност. Експертите отчитат като положително, че тя е посочена като приоритет и че са включени мерки като ремонт на рискови участъци, премахване на "черните точки", задължителни одити за безопасност, контрол на скоростта, обновяване на маркировката и сигнализацията, модерни ограничителни системи и интелигентни транспортни системи.
"Тези мерки са необходими, но те не представляват управленска програма за пътна безопасност. Това са дейности, които държавата и сега е длъжна да извършва регулярно. Те не показват как ще бъде променен моделът на управление на пътната безопасност и не съдържат необходимия реформаторски подход. Особено съществен е фактът, че програмата говори за "рискови участъци", но не предлага изграждане на система за управление на риска", пише в позиция на ИПБ, изпратена до медиите.
Според организацията не е формулиран модел, който да включва  идентифициране на риска-оценка- приоритизиране-отговорна институция-мярка-срок-контрол-измерване на резултата. Именно това е фундаменталният проблем на българския модел - институциите извършват множество отделни дейности, но липсва единна система, която да управлява риска и да насочва ресурсите там, където той е най-висок, според ИПБ. 
"Премахването на "черните точки" е положителна мярка, но тя е предимно реактивна. "Черната точка" е място, на което рискът вече се е реализирал чрез множество произшествия. Съвременният подход трябва да позволява идентифициране и отстраняване на риска преди той да произведе жертви", уточняват от ИБП.
"В програмата няма конкретна, измерима цел за резултата до 2030 година. Не е посочено с колко трябва да намалеят загиналите,    тежко ранените и пътнотранспортният риск. Няма и ясни показатели, чрез които обществото да може да оцени дали заявените мерки са успешни. Не е достатъчно да се каже "ще ремонтираме", "ще контролираме" и "ще модернизираме". Основният въпрос е колко човешки живота ще бъдат спасени до 2030 г. и кой ще носи отговорност за това", пише в позицията.
В нея се посочва, че в програмата не е изградена ясна верига на институционална отговорност. "Не е ясно кой управлява цялостния риск, кой определя приоритетите, кой контролира изпълнението, кой носи отговорност при неизпълнение и кой измерва резултата. Това е съществен пропуск, защото без отговорност няма управление, а без измерим резултат няма как да има оценка на управлението", посочват пътните експерти.
"Предложеното не представлява реформа на модела за управление на пътната безопасност. Мерките са предимно общи, фрагментарни и оперативни и не дават отговор на основния въпрос как ще бъде променен моделът, по който държавата управлява пътнотранспортния риск.
Необходимо е програмата да бъде допълнена със система за управление на риска, ясна верига на отговорност, измерими показатели и конкретна цел за намаляване на загиналите и тежко ранените до 2030 г.
В противен случай съществува риск заявеният приоритет "човешкият живот е приоритет" да остане политическо послание, а не да се превърне в реална държавна полотика", препоръчват от ИПБ.