Традиционният събор на БСП събира социалисти от цялата страна край историческия връх Бузлуджа
Социалисти от цялата страна се събират на историческата поляна под връх Бузлуджа за традиционния Национален събор на левицата, където Българската социалистическа партия (БСП) ще отбележи 135 години от Бузлуджанския конгрес и от създаването на организирано социалистическо движение у нас под мотото „За социализъм с бъдеще“. Това съобщиха от пресцентъра на партията.
Денят ще започне с поднасяне на венци и цветя на паметника на Хаджи Димитър, на барелефа на основоположниците на партията и на паметника на партизаните от Габровско-Севлиевския отряд от ръководството на БСП, членове и симпатизанти на левицата. След това ще бъде поставено началото на политическия митинг.
След края на митинга на поляната ще се състои летният университет, организиран от БСП. В три отделни шатри ще се проведат ателиета, посветени на „Лявото и синдикалните движения“, „Леви колективи“ и „Политика и изкуственият интелект“. По време на събора ще бъдат събирани и подписи в рамките на инициативата „Не залагайте на хазарт старините ни!“.
В събора ще участва певицата Димана Мирчева - DIA.
Началото на отбелязването на годишнината започна вчера в Стара Загора с откриване на информационен офис на евродепутата Цветелина Пенкова, както и младежка дискусия, насочена към бъдещето на лявото в България и Манифеста на левите сили, и кръгла маса на тема „Социализмът на нашия век“.
Празникът на БСП се отбелязва от 1994 г., след като 41-ият конгрес на столетницата одобрява 2 август за празник на партията. Днес БСП чества 135 години от провеждането (1891 г.) на Учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа в Стара планина. На 10 февруари 1894 г. БСДП се слива с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли-4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемократическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти), обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. - Българска социалистическа партия, сочи справка на БТА.