31 Юли 2026петък21:46 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Стихотворението - "Към Партията"

автор:Дума

visibility 300

ХРИСТО РАДЕВСКИ пише това стихотворение през 1929 г., в труден период. Тогава Партията не е била управляваща, а малко по-късно ще бъде обявена и извън закона. Пише го, верен на идея, която днес мнозина забравят, отхвърлят. Тук има и вяра, и саможертва, и себеотрицание в името на една обща цел - по-добър и справедлив свят за всички хора. Пише го във време, когато Партията е дала много жертви в борбата със социалната несправедливост. До края на живота си той членува в нея, въпреки разочарованията, но с вярата, че тя ще преодолее грешките си. Докрай остава верен на първия си възторг пред нея и на комунистическия идеал. 


Към Партията 

Христо РАДЕВСКИ

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,

туптя със пулса ти неравен -
плът от войнишката ти плът, -
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея -
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри -
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят -
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.

Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося -

тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

...И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя -
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава -
дори на храчките честта!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!

И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Различната дума

автор:Александър Симов

visibility 939

Карикатура на деня - 31.07.2026 г.

автор:Дума

visibility 859

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ