Достатъчно дипломатичен ли е най-висшият европейски дипломат?

Анчал ВОХРА,
Форийн Полиси

През 2021 г., когато Русия току-що беше започнала да струпва войски близо до границите на Украйна, тогавашният германски канцлер Ангела Меркел предложи Европейският съюз да покани руския президент Владимир Путин на среща на върха. Кая Калас, тогавашен министър-председател на Естония, страна с население от 1,3 милиона души, отхвърли идеята. Тя смяташе, че вместо да се надява руският президент да промени поведението си, Европа трябва да признае, че неговото поведение - започвайки с анексирането на Крим през 2014 г., е дългогодишно и последователно.
В крайна сметка, предложението беше отхвърлено и авторитетът на Калас нарасна. Историята доказа правотата й, когато Русия разположи танкове срещу Киев в началото на 2022 г., така че тя беше сметната за подходящ кандидат, който да бъде назначен във висшия ешелон на ЕС. 

Репутацията й на антируски ястреб 

съсипа шансовете й да ръководи военния алианс НАТО, но й беше предложена алтернатива: поста върховен представител на ЕС по външните работи.
Откровеността, с която беше известна бившата естонска лидерка, обаче не й послужи добре в новата й роля.
"Очаквахме тя да бъде по-дипломатична", каза дипломат от ЕС, който пожела да остане анонимен.
"Тя е по-скоро полицай, отколкото дипломат", добави друг. "Работният й ден започва и завършва с Русия." Нейният откровен подход обтегна отношенията с администрацията на Тръмп и разгневи други големи сили, особено Индия и Китай. Наскоро тя пътува до Катар, за да се срещне с иранския си колега, но действаше по-скоро като посредник, отколкото като пряк участник. Федерика Могерини, най-висшият дипломат на ЕС през 2015 г., за разлика от нея, беше известна като майстор преговарящ, отчасти заради ядреното споразумение между САЩ и Иран, постигнато през същата година. Наследникът на Могерини, Жозеп Борел, се опита да съживи споразумението, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп едностранно се оттегли от него през 2018 г. и беше виден противник на военната кампания на Израел в Газа.
Освен това Калас не успя да постигне консенсус по един от най-важните въпроси - войната между Израел и "Хамас". В крайна сметка тя дори беше изместена на заден план по въпроса за Украйна. Лицата на обединена Европа станаха френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, ръководителят на НАТО Марк Рюте и до известна степен дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Рюте, също бивш министър-председател, се озова в центъра на събитията миналото лято, когато успя да попречи на Тръмп да се раздели с НАТО и убеди страните от Алианса да увеличат разходите за отбрана. Фон дер Лайен договори търговска сделка със САЩ, която въпреки всички критики доведе поне до временно разведряване. Калас, според един дипломат, също беше оставена настрана в този процес, тъй като 

атаките й срещу Вашингтон бяха счетени за неуместни 

И все пак трябва да се признае, че Калас е изправена пред уникален набор от предизвикателства: тя се опитва да координира външната политика на 27 държави, без да има правомощия да говори от тяхно име.
Под ръководството на Калас ЕС успя да постигне споразумение с Израел, което включва допълнителна помощ за Газа. Европейската служба за външна дейност приветства споразумението като победа за Калас.
Разбира се, известна помощ е по-добра от никаква. Израел обаче е обвиняван в геноцид и много европейци биха предпочели Калас да заеме по-силна морална позиция.
Бившият заместник-съветник по националната сигурност на Израел Еран Лерман призна, че самите израелски власти може би са преосмислили стратегията си за подпомагане на Газа. "Калас до известна степен повлия на нашата реторика, но не заради нея помощта започна да тече", каза той по телефона. "Разбира се, Германия е нашият ключов съюзник в региона, така че ние вземаме предвид всичко, което Берлин казва."
Едва ли на Калас е вината, че европейските страни не са склонни да осъждат Израел. На 16 септември тя разкритикува Германия и я помоли да представи "алтернативи", ако Берлин продължи да отхвърля предложенията й. Като част от поискания от ЕС проект на Споразумение за асоцииране с Израел, екипът на Калас предложи десет варианта за санкции - от спиране на преференциалните тарифи (ЕС е най-големият търговски партньор на Израел) до прекратяване на безвизовия режим и ограничаване на сътрудничеството в областта на научните изследвания.
Но прилагането на която и да е от тези мерки би изисквало или консенсус, или съгласие на поне 15 държави, представляващи 65% от населението на Блока. Това може да се постигне само с подкрепата на Италия или Германия и двете страни досега са се въздържали. Една от пречките пред Калас е нейният ранг, който я нарежда под председателя на Европейската комисия и лидерите на най-големите европейски икономики. Тя често е засенчена от други европейски политици, които се стремят да оставят своя отпечатък на световната сцена. В началото на септември Фон дер Лайен предложи санкции срещу "екстремистки" израелски министри и ограничения върху търговията съгласно Споразумението за асоцииране.

Калас положи основите за много от идеите

които председателят на Европейската комисия представи в речта си, каза дипломат от ЕС, пожелал анонимност.
Макрон също така високо цени Калас. Неговото постижение се състои в ръководенето на т.нар. коалиция на желаещите от приблизително 30 държави, които се съгласиха да помогнат на Украйна и да наблюдават мира след прекратяването на огъня с Русия.
"Калас подготвя приноса на Европейския съюз към коалицията на желаещите от няколко месеца, работейки с министрите на отбраната и външните работи", добави дипломатът от ЕС.
Преди няколко дни самата Калас се похвали с малка победа: тя обяви, че ЕС е доставил 80% от обещаните два милиона артилерийски снаряда на Украйна, съгласно план, разкрит през март. Междувременно неколцина дипломати и служители на ЕС, в интервюта за списание "Политко", обвиниха Калас в превишаване на правомощията си, казвайки, че се държи "като министър-председател". Други доклади твърдяха, че планът й е бил съкратен.
Но основният проблем на Калас е поддържането на отношения със САЩ, отчасти защото администрацията на Тръмп не я смята за достатъчно важна фигура и отчасти 

заради собствените си дипломатически грешки

През февруари държавният секретар на САЩ Марко Рубио отмени насрочена среща с Калас в последния момент. След това, след разгорещен разговор между Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет, Калас саркастично написа на страницата си във Фейсбук: "Свободният свят се нуждае от нов лидер."
Служител на ЕС, пожелал анонимност, призна, че тази атака "не е помогнала на отношенията ни със САЩ". Кристина Берзина, старши сътрудник в Германския фонд "Маршал" на САЩ, заяви, че Калас е единственият европейски лидер, упълномощен да формулира обща външна политика на ЕС. Нейната независимост обаче "не укрепва връзките с Вашингтон".
Калас не изпитва особена привързаност към Пекин и Ню Делхи: те купуват огромни количества гориво от Русия, страна, която тя би предпочела да изолира. Но изглежда чувството е взаимно. Говорител на китайското МВнР публично изрази възмущение от пренебрежителния коментар на Калас относно приноса на Пекин за победата във Втората световна война, подчертавайки, че със своите "абсурдни и безотговорни изявления" тя "открито подхранва съперничеството и конфронтацията" и подкопава интересите на самия ЕС.
Междувременно индийски експерти се обърнаха срещу нея заради призивите й за сдържаност в отношенията с Пакистан, а някои намериха последните й коментари за това, че Европа използва "моркови и тояги" в отношенията си с Индия, за ненужно груби. "Кая Калас е назначена на пост, за който не е квалифицирана", написа бившият индийски външен министър Канвал Сибал в своята страница в Екс. "С антируската си параноя тя само изостря геополитическия дрейф на Европа“, смята той. 

Със съкращения