Неистов глас за красота и обич

Този глас на доста висока октава звучи в новата стихосбирка на Михаил Григоров - "Космически вятър", която столичното издателство "Факел" предложи съвсем наскоро на читателската ни общественост. Името на този надарен наш поет навлиза в родното литературно пространство в края на 80-те години. 
В произведенията му намират отражение дълбоките социално-психологически сътресения, довели до разруха, включително и в духовната сфера, от които продължава да се задъхва днешното ни общество. На фона на този неудържим нравствен разпад поетът търси избавление за объркания ни съвременник и го открива в облагородяващата роля на интимните взаимоотношения. И неслучайно в творческото му полезрение наред с острите социално-морални проблеми на днешния ни безпътен ден битуват нежността, ласката, обичта. Този  сюжетно-тематичен подход кореспондира и със съдържанието на новата поетична книга на Михаил Григоров "Космически вятър". Закърмен от здравия народен корен, възмъжал физически и нравствено с вековечните български добродетели, авторът поставя на прицел разяждащата обществото ни уродливост и безпощадно я бичува в много от стиховете си. 
Сродно социално звучене ни обзема и когато се докоснем  до "Дървото на забравата", "Поетът и морето", "Майстор Манол", "Малка балада за здрача" и други творби, които свидетелстват и за болезнените преживявания на лирическия герой, породени от низостта и падението, които раздират днешната действителност. 
В същото време, колкото и да е различен с творческия си обхват и почерк, Михаил Григоров допуска самотата да се промъква в неговия отзивчив стих. А това е неизбежно за честното му и чувствително перо. В тази насока твърде показателни са и стихотворенията "Нощ" и "Поледица", в които изпява болката си от несретата и леденото неразбиране, тръгнал да търси като Диоген с фенера си изчезналите топлина, красота и хармония в днешния пошъл ден.
Пътувайки из това привлекателно поетично четиво, ставаме съпричастни и на непреодолимата гравитация на автора към нестихващите скъпи спомени от незаглъхващото детство. В паметта му оживяват неотшумяващите народни празници, традиции - крепители на българщината. Неведнъж го навестяват драгоценните спомени от родния му Странджански край, от който и сега потрепва от неугасващо умиление родолюбивото му сърце - "Езически празник", "Странджанска певица", "Варене на ракия" и др.
В изданието натежава и интимната тема. Любовта - това велико чувство, обитава властно душевните селения на Михаил Григоров, който е в плен на покоряващата му магическа сила. Тук следва да отбележим "Синият пламък", "Корали", "Непрекъснато", "Ти си моята пролет" и др. Силната обич, дори и пламнала спонтанно, дава криле за полет на човешкия дух и отприщва завирената творческа енергия, която се излива в крилат стих. За да се разкрие динамиката на това огнедишащо преживяване и неговата напористост, поетът често прибягва до потребната услуга на рефрена. Подобно емоционално звучене ни завладява в "Жълъди", "На Ася", "В залива на любовта" и др.
Интимните стихове на Михаил Григоров ни потапят в лавинообразния поток на най-възвишените чувства на младостта, но с навлизане в дебрите на зрялата възраст, без да залязват, те бавно, неусетно изстиват. Не изстива обаче горещото сърце на автора, но в същото време той не е в състояние да обуздава и неумолимия характер на годините. Това обяснява и съжалението, придружено от униние, които се прокрадват в някои от интимните му творби ("Варна", "Фреска" и др.).
Намирам обаче за изключително достойнство на тази стихосбирка верния реалистичен поглед и добронамерения тон на цялостното съдържание. Михаил Григоров е творец с изключително здрави социално-граждански позиции. Творбите, включени в книгата, правят "Космически вятър" едно изключително потребно, актуално четиво, чийто толкова човешки и красив глас звучи с непоколебима вяра в доброто и човека.