Объркан свят

Живеем в свят, който се променя динамично. Старите постулати  вече не вършат работа. Новите още не са изяснени и поради това няма стабилност. Светът е объркан от бързите промени  и политиците трудно се ориентират, защото мозъците им са закостенели със стари правила и идеологеми. По тези причини не искат да приемат промените. Има много привърженици на статуквото, които не желаят да загубят господството си. Както казва Джон Миършаймър светът плаща висока цена за еднополюсната илюзия. Много политици и държави живеят все още с тази илюзия и нямат качества и желание да видят реалността. От това следват грешни решения, които водят до един объркан и нестабилен свят.
Европейският съюз е създаден да работи за една просперираща Европа. Европа на икономическо развитие, благоденствие и мир. В днешната реалност всичко това остава на втори план. Политическата мощ на Европа е намаляла, конкурентността в икономиката също. Европа е поставена в зависимост от САЩ и вече не е субект, а обект на световната политика. Да си спомним сключения от Урсула фон дер Лайен търговски договор с президента Тръмп. САЩ ще плащат 0% процента мита, а Европа 15%. И въпрос не може да става за равнопоставеност, а за пълно подчинение и обезличаване. По искане на САЩ Европа трябва да спре да купува газ и петрол от Русия. Министърът на икономиката на САЩ Крис Райт призова европейците да не купуват въглеводороди от Русия, а само от САЩ. Също така поставиха изискване ЕС да не си сътрудничи с Русия в областта на ядрената енергетика. А там руснаците са водеща сила в света. Освен всичко американците настояват Европа да въведе вторични санкции на Индия и Китай. Греъм настоява за санкции на БРИКС. Готова ли е Европа да влоши търговските си отношения със страните от БРИКС, особено с Китай и Индия? 

И какво се получава? 

Европа става тотално зависима от САЩ. И във военната област, в сигурността, промишлеността, икономиката, търговията. Това ли е Европа, за която мечтаеха европейските народи? 
Еврокомисията начело с нейната председателка Урсула фон дер Лайен не се интересува от икономическия, финансов и социален просперитет на гражданите на Европа. Вместо това ЕС се милитаризира и се говори само за война и военни разходи. Урсула се е превърнала от председателка на ЕК във военен министър. ЕК подменя НАТО, а фон дер Лайен измества Марк Рюте от неговия пост. Вместо да се грижи за благоденствието на народите от Европа, да решава големите социални проблеми, да търси решения за намаляващата промишленост, финансовите проблеми, тя иска 800 милиарда евро за въоръжаване на ЕС. ЕК отделя 100 милиарда евро  за помощ на Украйна. Общо до сега Европа е дала 160 милиарда на Украйна. Иска да превърне Украйна в „стоманен таралеж“. Една страна, която е потънала в бедност, корупция и е изцяло зависима от външна помощ. Украйна не е суверенна страна, защото пенсии, заплати, военни разходи се плащат от външни източници. Да не говорим, колко е демократична. 
Друг пример за военолюбието на Урсула е посещението й в България. Страната, която има проблеми във всички сфери - правосъдие, бедност, демографска криза, социални проблеми не бяха интересни за нея. Тя посети само военния завод в Сопот, защото се интересува само от военното производство и оръжията за износ в Украйна. Да сте чули тя да говори за мир? Не. Няма и да чуете. Все в тази поредица на военолюбие ЕС предлага четири проекта за отбранителната способност на Съюза. Те са европейска стена от дронове, източен страж, щит за противовъздушна отбрана и космически защитен щит. Как не предложиха четири мерки за решаване на търговските, финансовите, социалните проблеми.

Проблемът на ЕС не е само Урсула фон дер Лайен 

С изключение на Виктор Орбан и Роберт Фицо другите европейски лидери са заслепени от русофобия и желание да воюват. Тяхната посредственост не им дава възможност да видят, да усетят, да разберат промените в света. Те не могат да се откажат да нанесат стратегическо поражение на Русия или смяна на Путин и се готвят за война с Русия към 2029-2030 година. Един друг парадокс е, че ЕС иска да наложи мир чрез сила. Какво означава това? Поражение на Русия? И как Путин да вярва, че Запада иска мир, след като толкова пъти беше лъган.
Най-войнствено от европейските лидери е настроен германският канцлер Фридрих Мерц. Той каза, че много хора се боят от ядрена война, но „аз не се страхувам.“ Германия се готви за война. Прие се закон за задължителната военна служба. Германците се готвят за реванш заради загубата във Втората световна война. В страната се разпространяват листовки с призиви за реваншизъм и немските войски да воюват заедно с украинските срещу Русия. Също така Мерц каза, че немски войски в Украйна ще покажат лидерството на Германия. Тя е решила да даде твърд отговор на Русия. Пак той заяви, че Германия се намира във война. Но какво можем да очакваме от човек чиито рейтинг пада със скоростта на светлината, а Меркел го изгони от партията за некадърност.
По-назад не остава и финландският президент Александър Стуб, който заяви, че Европа не трябва да се бои от война и е готова да се бие. Какво може да очакваме от човек, който не знае собствената си история и заяви, че Финландия е победила във Втората световна война. Изглежда той е забравил на чия страна е воювала Финландия. Същият господин Стуб високо каза, че Европа няма намерение да се съобразява с мнението на Русия относно гаранциите за сигурност на Украйна. Това изявление на сериозен и отговорен политик ли е? Държава, която е заинтересована страна няма право да каже своето мнение. Явно Стуб не прави разлика между Русия от 90-те години и съвременна Русия. Ето, на това му се казва 

объркан човек в един объркан свят 

Но не е само той. Полският външен министър Сикорски грандомански каза: „Предупредени сте.“ Съвсем объркана и безотговорна е една германска депутатка, която иска да се свалят руски самолети. Откъде такава кръвожадност от една жена. Явно тя е почитателка на сънародничката си Урсула фон дер Лайен. Но не е само тя. Датската министър-председателка Мете Фредериксен се присъедини към дамския военен хор. Към него е и Кая Калас, която ще помага на Украйна докогато трябва. А пък Туск открито призна, че войната в Украйна е наша война, на НАТО. Той и Путин каза, че Русия воюва с НАТО. Може да изброяваме още европейски лидери, които призовават за война и победа в Украйна. Не по-малко безотговорни политици има и в САЩ като генерал Келог и сенатор Греъм. Лошото е,че много съвременни политици не се страхуват от войната. Поколението, което помни ужасите на Втората световна война постепенно си отива, а съвременните политици смятат войната като електронна игра.
Зеленски и европейските политици непрекъснато търсят начини как да ескалират обстановката и да предизвикат намесата на НАТО. Новата опорна точка сега е раздутата заплаха от руски дронове. Те се появиха вече в почти половината Европа. Но никой не представи доказателства, че това са руски дронове. Възможно е, може би… 

Дронофобията се използва за провокации и ескалация 

Дори Путин иронично обеща, че повече няма да изпраща дронове в европейското небе.
Още по-глупави, истерични са приказките, че Русия след Украйна ще нападне други страни и едва ли не ще завладее Европа. Защо и е на Русия това? Тя иска едно-сигурност. На нея не и трябват територии с враждебно настроено население и проблеми от всякакъв друг характер. И как Русея ще нападне НАТО? Организацията има 27 пъти по-голям военен бюджет от Русия. Само САЩ имат военен бюджет от един трилион долара. Военният бюджет на 32-те страни членки на НАТО е по-голям от всички страни във света взети заедно. Защо се страхуват от Русия тогава? Ясно е, че те много добре знаят, че това няма да се случи. Или както каза Путин-те сами не вярват в това, което говорят. На Валдайския форум им препоръча да спят спокойно и да се заемат с вътрешните си проблем. Използват заплахата от Русия, за да плашат народите си, да увеличават военните си бюджети и да отклоняват вниманието на европейските граждани от вътрешните си проблеми. А те не са малко. Напрежението политическо и икономическо нараства. Германия от локомотив на Европа страда от рецесия и мигрантски проблеми. Франция е в политическа и дългова криза. Държавният дълг е над три трилиона евро. При президентството на Макрон се сменя седми министър-председател. Последният престоя на поста си само 27 дни, а правителството му само 13 часа. Това се отразява на доверието  към управляващите. Мерц, Макрон, Стармър са с критично ниски рейтинги. Не е по-добро е положението и в Испания и Италия. Няма да говорим за страните от Източна Европа. Проведените наскоро избори в Чехия показват, че в Европа могат да се очакват промени в политическата карта. Сериозни са процесите в Нидерландия и Франция, а в бъдеще е възможно и в други страни да настъпят промени в управляващия елит. 

Продължава в следващия брой