Неочакваният социализъм на младите, който стресна капитала

Глеб Кузнецов

В последния си брой "The economist" - този кокал от бронтозавър от епохата на натрупване на капитала, бие с тревога камбаната "Как да преборим  Джен Зи социализма". 
Според списанието светът е заплашен от банда млади нарциси с телефони, които само мрънкат, не оценяват най-добрия от всички възможни светове и имат наглостта да гласуват за такива като Мамдани и Меланшон, заплашвайки благосъстоянието на финансовата каста. Заради това пускаме мнението на руския икономист Глеб Кузнецов, който е направил размазващ анализ на  този залп от класовата война, прикрит под маската на психологически и поколенчески анализи.


Ето и самият текст: 

„The Economist посвети последния си брой на една тревога: младежта гласува за социалистите. Списанието постави диагнозата „Gen-Z socialism“ (социализъм на Поколението Z) и призова да се научим да се борим с него. Изданието буквално прие разкъсания обществен договор за форма на лоши обноски и седна на пише как да върне обноските. За договора за „държавата на всеобщото благоденствие“ – нито дума.

- Най-доброто време в историята. 

The Economist приписва недоволството на поколението („епохата на ТикТок“), тоест определя го по възраст, за да не го определя по причина. „Болест, прихваната през екрана“ с неизречената надежда, че ще я израстат. Главният довод: никога досега не се е живяло толкова добре. Но има един нюанс. Толкова добре, колкото никога досега, живее читателят на The Economist. 
В същата седмица, в която излезе броят, излезе и германската статистика за доходите и разходите: в Германия за година милионерите са с 11,1% повече, а най-горният им слой – „свръхбогатите“ – расте най-бързо от всички. В същото време германският индекс на потребителските нагласи е на дъното от две години насам, а склонността към спестяване е на максимума си от кризата през 2008 г. Половината от същите тези милионери не работят. Това е най-доброто време в историята да се родиш собственик на активи.

- Егоизмът на бедните

Списанието преименува недоволството от ръста на цените в „me-first“ (аз на първо място) - тоест в нарцисизъм и алчност. Апетитът на милиардера, оптимизиращ доходността, все така се нарича „пазарна рационалност“. Стремежът да имаш покрив над главата си е наречен „болест на желанието“. Измислили са отлично подзаглавие: „алчността е хубаво нещо, ако е моята алчност“. Това, което списанието упорито не вижда, е, че въпросът не е в апетита, а в подчинението. Човекът не „иска повече“. Цената на жилището му се определя от някой друг, цената на труда му – от някой друг, а професията му се закрива от нечий чужд изкуствен интелект. Той не притежава нищо в този свят, всичко е буквално „под наем/с пълномощно“ срещу постоянно растяща цена. Той спира да се справя и изпитва чувство за безсилие. Позицията „me-first“ е опит от преживяването на господството, когато на човека са отнети думите, с които да го назове.

- Газа
 
От всички „големи теми“ списанието е оставило на масата само една – Газа. С очевидната мисъл, че „тикток социалистите“ са не просто алчни и неблагодарни, но и антисемити. И веднага направи фокус, пренаписвайки Газа като вътрешна обида: правителството, видиш ли, харчи за чуждите. 
Всъщност е точно обратното. 
Бедният гледа към Газа и разпознава себе си не през историята на конфликта, която от низините никой не нищи, а през разпределението на силите. Всички силни са на една страна, а позицията „против единодушната сила“ е принудителното структурно място на безправния. Газа е същото това господство, показано без упойка: смазваща сила срещу тези, които нямат защита, а отгоре – лекция, че нещастието на слабите си е тяхна работа и тяхна вина.

- Лечение с реклама
 
Рецептата на The Economist: да се защитава капитализмът и „да се спечели спорът“ – да се проведе рекламна кампания на прогреса за тези, които живеят все по-зле и по-зле, знаейки при това, че няма да станат по-богати, колкото и да работят. Но срещу сметката за наема, която човек вижда всеки месец, рекламата е безсилна. Списанието призовава към „смелост“ в защитата на икономическия либерализъм, без да казва в какво се състои тя. Ще допиша вместо тях. Смелостта е да кажеш на глас, че светът принадлежи на капитала, а проблемите на бедните са си проблеми на бедните. Засега, в рамките на следвоенния договор за социалната държава, да се говори така е неприлично.

- Стихийният марксизъм на необразованите.

Последната скръб на списанието: масата не е достатъчно образована, за да оцени щастието си. Нека обърнем нещата. Тези хора не вярват в профсъюзите, не смятат, че са нужни колективни действия, Маркс за тях е меме за някакъв брадат мъж. Такова чувство без теория е интересно с това, че то не е на никого: една и съща ежедневна обида храни и Мамдани, и Меланшон, и десния погромаджия на мигранти. Конкуренцията е за това кой първи ще назове раната убедително и ще опише алтернативата.