Дигитализацията без морал е оръжие за масово погубване на души

Как стигнахме дотук? Превърнахме всичко в стока - образованието, здравеопазването, морала, отношенията. Църквата беше заменена от мола, а молитвата - от скролването по екрана. Истината е, че тези деца са отгледани в общество с огромен ценностен вакуум.
Къде сме ние? Къде е поколението преди тях - родителите, учителите, обществениците? Нека не обвиняваме само „системата“. Системата има лице – това сме ние. Ние сме родителите, които в името на оцеляването или кариерата, абдикирахме от възпитанието. Купихме на децата си скъпи телефони, за да не ни досаждат, и ги хвърлихме в дигиталната джунгла, където алгоритмите станаха техните нови майки и бащи. 
Превърнахме децата си в перфектни потребители, но забравихме да ги направим ХОРА. Дигитализацията без морал е оръжие за масово погубване на души. Това, което се случи на Младежкия хълм, не е изолиран случай. То е огледало. В него се оглежда нашата колективна вина. Вината на едно общество, което позволи пазарът да изяде човека. 
Трябва ни радикална промяна, не просто нови параграфи в закони. Трябва ни духовна революция. Трябва да върнем вярата и човеколюбието в училище, в семейството, на улицата. Трябва отново да се научим да плачем с плачещите и да пазим слабите. Трябва отново да се научим да се поздравяваме, когато срещнем някого на улицата, да му кажем „Добър ден“ или „Как си?“, без да търсим скрит мотив или полза. Трябва да свалим слушалките от ушите си и да чуем стъпките на човека до нас. Защото дигиталното общество ни обеща пълна свързаност, а ни остави абсолютно самотни и озлобени. 
Когато спреш да гледаш хората в очите, ти спираш да виждаш тяхната човечност. А когато не виждаш човека в другия, става твърде лесно да вдигнеш ръка срещу него. Бог да прости Георги. И Бог да се смили над България. 


Фейсбук