Скоро у нас ще има повече коли, отколкото пълнолетни хора

Регистрираните моторни превозни средства в България може да станат повече от пълнолетните жители на страната след 5–6 години, ако сегашната тенденция се запази. Това прогнозира екологичното сдружение "За Земята" в анализ на автомобилния парк, изготвен основно с публични данни на МВР. Прогнозата е за цялата страна, а в сметката влизат всички регистрирани моторни превозни средства, не само леките автомобили.
Към 1 май 2026 г. в България са регистрирани 4 424 316 превозни средства. Според изчисленията на организацията, това са повече от осем МПС на всеки десет пълнолетни жители. За сравнение, през 2024 г. те са били 4,18 млн., а през 2020 г. – 3,81 млн.
Въпреки че България все още е далеч от върха в степента на моторизация по отношение на леките коли в ЕС на глава от населението, където безспорен лидер е Италия, тя нараства притеснително – с 3 289 722 леки автомобили страната ни отчита моторизация близо до 512 коли на 1000 жители, при 444 на 1000 през 2024 (второто число е по данни на Евростат).
Докладът разглежда както целия регистриран автопарк, така и автомобилите, които са регистрирани за първи път в България през първите четири месеца на 2026 г.
"Първа регистрация" не означава непременно нов автомобил. В тази група попадат както новите коли, така и употребяваните автомобили, които влизат за първи път в българския регистър – най-често след внос. Данните не включват обикновена продажба на автомобил, който вече е бил регистриран в България.
Според анализа употребяваните леки автомобили, регистрирани за първи път у нас през първите четири месеца на годината, са над четири пъти повече от новите. Около 53% от всички новорегистрирани превозни средства са на възраст над десет години. При леките автомобили делът е почти 55%. Регистрират се за първи път дори коли по стандартите EURO 3 и EURO 2 – съответно на повече от 20 и 25 години.
Възрастовата структура се подобрява съвсем леко, но броят на старите автомобили продължава да расте. Превозните средства над 15 години представляват 74,4% от целия парк, при 76,6% през 2024 г. Тези под пет години са 6,5%. Над половината от всички ППС – 54,4% – са на повече от 20 години. Делът им е почти същият като през 2024 г., но заради общото увеличение на автопарка броят им е нараснал с над 130 хил. Тоест старите автомобили леко намаляват като процент, но стават повече като абсолютен брой.
От организацията обръщат внимание на противоречието между продължаващата регистрация на автомобили EURO 2 и EURO 3 и разширяването на нискоемисионните зони в европейските градове. Според доклада много от тези коли, особено дизеловите, замърсяват значително дори когато са технически изправни, защото са произведени по много по-стари екологични изисквания.
Като пример е посочена София, където нискоемисионната зона вече ограничава част от старите дизелови автомобили в малкия ринг, а от 2027 г. ограниченията трябва да обхванат и по-голяма територия.
В края на анализа организацията насочва вниманието и към техническите прегледи. Практически измервания, направени по покана на "За Земята", показват, че добре поддържан по-стар автомобил с работеща система за филтрация може да замърсява по-малко от по-нова кола с премахнат или повреден филтър.
Според организацията, проблемът е, че при техническите прегледи се измерва димността на дизеловите автомобили, но не и директно количеството фини прахови частици. Така дизел с премахнат DPF филтър може да покрие изискването за димност, въпреки че отделя високи емисии на частици.
В същото време дизеловите превозни средства у нас продължават да се увеличават – от 2,02 млн. през 2024 г. до 2,14 млн. към май 2026 г. Делът им остава непроменен – 48,4% от целия парк.