Не мога да разбера защо се учудваме на ожесточените реакции на хората по казуса с убийството в Пловдив? Освен ако не ни харесва да се изживяваме като моралисти и дървени философи. (Което е просто зле прикрито оправдание за жестокото убийство и собствения морален релативизъм.)
В много отношения ние сме върнати в едно мрачно средновековие, в което разгневените тълпи искат смърт и тела, гърчещи се на ешафода и на гилотината пред очите им.
За тези тъмни средновековни страсти много допринесе дефицитът на справедливост, който българският народ трябваше да понесе.
Или си мислите, че такива кръвожадни, арогантни и самодоволни убийци се създават за един ден?
Създават се в среда на нихилизъм, в среда на егоизъм, всеки за себе си и останалите да се оправят както могат - ако някой има лошия късмет да попадне на неправилното място в неправилното време - негов си проблем!
Хората инстинктивно усещат, че сме стигнали до такива граници на нихилизъм, опростачаване и институционален разпад, отвъд които вече няма никога да се възстановим и изправим като общност. И реагират с гняв, с яростна съпротива. Не харесвам тези реакции и коментари, но ги разбирам.
Не разбирам и не приемам противоположната гама от реакции, на хора, които седми ден отказват да възприемат, че сме изправени пред много тревожен феномен, сравнително нов и непознат у нас - убийство за лайкове и за последователи.
Цяла една социална мрежа - тик ток, изтървана от контрола на държавата, на родителите и на училищната система. Мрежа, в която се събират и обединяват хиляди последователи на убийството, мемета и колажи за убития се разпространяват масово. Хлапе, което се хвали с убийството в тик ток, има три хиляди лайка.
Ето това е новата ни реалност, пред която се държим като щрауси, заровили главите си в пясък.
Нужно е институциите да влязат в този дигитален свят и да го обърнат с хастара навън, а най-добре да го забранят.

