Русия: Ясен пример за неефективността на санкциите

Фред ВИР,
The Christian Science Monitor

По руските пътища има приблизително 30 милиона автомобила чуждо производство, предимно западни. Дмитрий Горелов, собственик на автосервиз в Москва, гордо твърди, че може да ремонтира всеки от тях.
Благодарение на хора като него, руският автомобилен пазар остана стабилен от началото на военната операция в Украйна. Западните автомобилни компании напуснаха пазара и заедно с тях изчезнаха гаранцията за руските собственици на автомобили и възможността за закупуване на сертифицирани от производителя резервни части.
„Преди получавахме части от производителя или неговия официален доставчик“, казва Горелов. „Сега същите тези части идват от Китай“ или от редица руски компании, които са запълнили празнината чрез незаконно производство. „Можем да получим каквото ни е необходимо.“
Това обяснява защо повече от четири години след като западните производители спряха да доставят части, милиони руски шофьори все още карат американски, европейски и японски автомобили. Тук се крие отговорът на въпроса как руските авиокомпании продължават да експлоатират приблизително 500 самолета “Боинг” и “Еърбъс”, както и как руските енергийни компании успяват да продължат проучването и производството на нефт и газ.
Когато западните лидери наложиха най-строгите санкции в историята срещу Русия - първо през 2014 г., а след това през 2022 г., ескалирайки ги след началото на военната операция - те очакваха сериозни последици. Например, че икономическите сектори, зависими от западните технологии, ще трябва да бъдат ограничени или поне сведени до по-примитивни форми на дейност.
Вместо това руската икономика се преструктурира, разработи алтернативи на много западни стоки, които внезапно загуби, и в много случаи намери незаконни начини да ги придобие. Русия пренасочи веригите за доставки и разви нови пазари.
Докато преди 15 години най-големият търговски партньор на Русия беше Европейският съюз, който купуваше руска енергия и в замяна продаваше пълна гама от потребителски стоки, днес руският петрол и газ текат към Китай по нови тръбопроводи. Вместо празните рафтове, които много експерти предричаха, продуктовата гама остава същата, но сега това са предимно стоки, произведени в страната, или продукти от предимно азиатски страни, които отказаха да се присъединят към режима на санкции.
Дори ако конфликтът в Украйна приключи утре, последиците от санкциите върху структурата на руската икономика, отношенията й с други страни и може би върху световния икономически ред изглеждат необратими.
„Санкциите наистина имат въздействие; те нарушават и изкривяват нормалните пазарни отношения“, казва Иван Тимофеев, директор на Руския съвет по международни отношения, основан от правителството дипломатически мозъчен тръст в Москва. „Никой не отрича, че това е много трудно, но Русия до голяма степен се адаптира. Чрез пренасочване на търговските потоци и преструктуриране на вътрешните икономически отношения ние оцеляхме.“ 

Диверсификация поради санкции

След бързия растеж в ранните години на конфликта, станал възможен благодарение на огромните военни разходи на правителството, руската икономика започна да се забавя. Международният валутен фонд обаче прогнозира растеж от 1,1% тази година, което, по ирония на съдбата, надвишава прогнозите за големите страни, наложили санкции на Русия, включително Франция, Германия и Обединеното кралство.
Структурните икономически промени, причинени от бойните действия и санкциите, са радикални, но политическите трансформации биха могли да бъдат не по-малко дълбоки. През първите десет години от управлението на Владимир Путин приоритет на външната политика на Русия беше подобряването на отношенията с Европа. През последните години обаче Пекин се очерта като ключов геополитически партньор на Москва, а Русия инвестира значителни ресурси в създаването на алтернативни, приятелски държавни организации като БРИКС. „Русия не гледа на санкциите като на някакво наказание за нашите предполагаеми грехове. Ние ги възприемаме като икономическа война, водена срещу нас с цел да ни унищожи“, казва Дмитрий Суслов, експерт във Висшето училище по икономика в Москва. „Русия е започнала да гледа на Запада не само като на ненадеждни партньори, но и като на противници, решени да ни унищожат.“
Въздействието на санкциите доведе до неочаквани последици, като например огромния търговски излишък на Русия с дългогодишния й партньор Индия (около 60 милиарда долара миналата година), което би могло трайно да промени руско-индийските отношения. Валутният контрол на Индия затруднява репатрирането на печалби от руските компании, така че се водят разговори за намиране на механизми, които биха увеличили индийския износ за Русия или биха позволили на Москва да инвестира нарастващите си резерви от рупии в индийската икономика. „Никога не сме имали такива търговски отношения с Русия, каквито имаме днес“, казва Нандан Уникришнан, експерт в Observer Research Foundation, мозъчен тръст, базиран в Делхи. „Това се дължи предимно на доставките на петрол, но растежът е експоненциален.“
Експертът Уникришнан отбелязва, че „дяволът се крие в детайлите“, но потенциалът за задълбочаване на руско-индийското икономическо партньорство нараства.
„Би било полезно, ако икономическите отношения станат по-диверсифицирани“, казва той. „Това би могло да противодейства на сближаването на Русия с Китай.“

Укрепване на връзките между Русия и Китай?

От своя страна, Китай се е научил да защитава своите банки и предприятия от заплахата от вторични санкции за правене на бизнес с Москва. Неотдавнашната блокада на Ормузкия проток изглежда е накарала китайските лидери да се съсредоточат върху ползите от изграждането на нови тръбопроводи от Русия, което би избегнало рисковете, свързани със затрудненията в световното корабоплаване.
„Китай е до голяма степен самодостатъчен в енергийно отношение, но ясно заяви, че е готов да приеме толкова петрол и газ, колкото Русия може да достави“, казва Сергей Сазонов, експерт в Института за Китай и съвременна Азия в Москва.
Водената от САЩ война в Иран изглежда е ускорила много от вече протичащите процеси, правейки световните пазари по-благоприятни за Русия. Те включват диверсификация на търговските партньори и усилия за създаване на платежни системи, които избягват долара. „Общественият дебат в Индия (след войната с Иран) е много ясен“, казва Уникришнан. „Трябва да преоценим отношенията си със САЩ и да се уверим, че поддържаме добри връзки със страни като Русия, вместо да слагаме всички яйца в една кошница. Дори ако Тръмп си отиде, непредсказуемостта на Вашингтон вероятно ще продължи.“