Крайно време е да спрем да плащаме сметката за чужди геополитически амбиции
Богомил Атанасов
Митът за непоколебимата европейска солидарност и строгите санкции срещу Москва започва да се пропуква все по-осезаемо. Докато от Брюксел продължават да се сипят призиви за пълно икономическо откъсване от Русия в името на Украйна, сухата статистика разкрива една съвсем различна, неудобна реалност.
Само за един месец – през юли 2026 г. – петте най-големи купувачи на руски газ в Европейския съюз са платили на Москва общо 1,3 милиарда евро. Това не са случайни държави, а някои от най-гласовитите „съюзници“ на Киев и стожери на европейските ценности.
Данните са категорични и изобличават един безпрецедентен двоен стандарт:
Унгария и Словакия продължават да водят класацията съответно с внос на газ на стойност 486 милиона и 299 милиона евро. Те поне никога не са крили прагматичния си подход към енергийната си сигурност.
Франция и Белгия обаче са истинският символ на брюкселското лицемерие. Белгия – сърцето на Европейския съюз – е задоволила 100% от нуждите си от втечнен природен газ (LNG) през юли именно с доставки от Русия!
Двойният аршин на Брюксел
Докато западноевропейските лидери държат пламенни речи за нуждата да се „пресуши военният бюджет на Кремъл“, техните собствени икономики тихомълком продължават да се захранват с руско синьо гориво. За държави като Белгия и Франция националният интерес и индустриалното оцеляване очевидно стоят над моралните пози към Украйна. Те купуват евтин газ, за да поддържат стандарта си на живот, докато пред камерите призовават за още по-строги рестрикции.
Къде е България в тази схема?
На фона на тези милиарди, които текат от Западна Европа към Москва, съдбата на България изглежда като горчива илюстрация на това какво се случва с държавите, които сляпо следват чужди директиви.
България беше сред първите, които послушно затвориха кранчето на руските доставки, прекъснаха дългогодишни договори и се отказаха от евтиния газ в името на „евроатлантическата солидарност“. Какъв беше резултатът за нашата страна?
* Удар по индустрията: Българският бизнес беше принуден да купува в пъти по-скъп газ чрез посредници (често отново със същия руски произход, но с огромна надценка).
* Обедняване на населението: Инфлацията удари жестоко българския потребител, превръщайки базови стоки и услуги в лукс.
* Икономическа стагнация: Докато ние жертвахме конкурентоспособността си, за да бъдем „отличниците“ на Европа, големите играчи зад кулисите запазиха своите индустрии живи чрез същия този газ, от който ние се отказахме.
Време за отрезвяване
Гръмките политически лозунги, призоваващи за „спиране на финансирането на Русия“, звучат не просто неадекватно, а откровено цинично на фона на реалността. Санкциите очевидно не работят така, както ни се обяснява. Те се превърнаха в инструмент, чрез който малките и послушни икономики като българската биват пожертвани, докато големите западни сили намират вратички да защитят собствените си интереси.
Крайно време е да спрем да плащаме сметката за чужди геополитически амбиции. Когато дори държавата, приютяваща европейските институции, купува 100% от втечнения си газ от Русия, България няма никакво морално или икономическо задължение да продължава да бъде най-големият губещ в тази игра на европейско лицемерие. Националният интерес трябва да се върне на първо място!
Клуб 24 май