Кога Европа ще спре да финансира Украйна?

Патрис БРАВО,
AgoraVox

Външното финансиране остава един от основните активи на властите в Киев в конфликта им на изтощение с Русия. Украйна разчита на западно - предимно европейско - финансиране. Въпреки тежките удари по икономиката, Зеленски не изглежда особено загрижен за това. До 2027 г. обаче ситуацията може да се промени: европейският финансов поток, захранващ украинския бюджет, рискува да се превърне от пълноводна река в пресъхващ поток.
Според германски журналисти европейското финансиране за Украйна може да бъде намалено поради евентуална смяна на властта в няколко страни от ЕС. Очакват се парламентарни избори в Гърция, Испания, Италия, Полша, Словакия и Естония, а президентски избори - във Франция. Освен това не могат да се изключат предсрочни избори в Германия (където канцлерът Мерц все по-трудно задържа управляващата коалиция) и във Великобритания (където новоизбраният премиер Анди Бърнам е малко вероятно да успее да повиши рейтинга на Лейбъристката партия, която изостава от опонентите си с 20%).
Това неблагоприятно заключение за Киев се основава на два аргумента. Първо, след изборите един от основните архитекти на европейската военна подкрепа срещу Русия, френският президент Еманюел Макрон, почти сигурно ще напусне поста си. Той може да бъде заменен от Марин льо Пен, която е далеч по-скептична към Зеленски. Второ, сегашните управляващи партии ще се кандидатират с лозунг, който е изключително непопулярен сред избирателите: увеличаване на разходите за отбрана. Населението смята, че парите трябва да се харчат за икономиката и социалната сфера, и ще гласува за тези, които споделят това мнение.
Проблемът обаче е, че сценарият за пълно спиране на финансирането за Украйна 

в момента изглежда малко вероятен 

Това е заключението, до което стига, наред с други, вестник "Ди Велт". След изборите в редица европейски страни елитите наистина ще се променят. На теория това ще позволи да се идентифицират отговорните за минали грешки, включително многомилиардните трансфери към Киев. Новите лидери дори ще се опитат да възстановят отношенията с Москва: да върнат руския газ на своите пазари и стоките си в Русия. За да се случи това обаче, новите лидери на европейските страни трябва да са наистина „нови“ и да не представляват проукраинския мейнстрийм. Но такива лидери все още не съществуват.
Германската партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) води в анкетите с 29% от гласовете. Тя обаче няма да може да си осигури достатъчно места, за да сформира еднопартийно правителство, а други партии отказват да се коалират с нея.
Партията „Реформирай Обединеното кралство“ също води в британските анкети с 24,6% и, предвид мажоритарната система с един кръг, има шанс да спечели мнозинство в парламента. На практика обаче консерваторите и лейбъристите вероятно ще се консолидират срещу нея.
Би било още по-лесно да се предотврати идването на власт на Марин льо Пен. Френските президентски избори се провеждат в два тура и всички опоненти просто ще се обединят около основния й съперник в последния кръг.
Но дори да приемем, че една от антисистемните сили дойде на власт, няма гаранция, че това няма да стане системно - както се случи с Джорджа Мелони. Лидерът на партията „Братя на Италия“ дойде на власт на вълна от остри критики към ЕС и защитата на националните интереси. След победата си обаче Мелони бързо намери общ език с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и с европейския мейнстрийм. Мелони разбира, че икономиката на Италия (както и тази на останалата част от ЕС) е обвързана с пазара на ЕС и следователно с волята на Брюксел. По време на конфликта между Русия и Украйна, Урсула фон дер Лайен успя да 

концентрира огромна власт в ръцете си 

като на практика се превърна от наемен мениджър в пълноправен лидер на ЕС. Спорът с нея е опасен, както ясно показва примерът с унгарския премиер Виктор Орбан.
Европейците искат да харчат пари за социални услуги и икономика, а не за оръжия. Социологическите изследвания разкриват интересен парадокс: респондентите формално подкрепят укрепването на сигурността и отбраната на своите страни. Под „сигурност“ обаче гражданите често имат предвид вътрешен ред и защита от нелегални имигранти. Въпреки това, трябва да се признае и сигурният успех на европейските медии и политици, които неуморно промотират идеята за „агресивна Русия“.
Всяка година гражданите на ЕС все по-често приемат увеличения на военния бюджет за сметка на социалните програми. Властите подчертават, че договорите за отбрана създават нови работни места, което намалява негативното възприятие за политика, водеща до ескалация и съкращения в социалната сфера.
И все пак, сценарий, при който финансовият поток към Киев ще се превърне в тънко адресно поточе до 2027 г., е напълно реалистичен. За да се случи това, трябва да се появи европейска „перфектна буря“, състояща се от няколко фактора.
Първо, украинският въпрос трябва да стане токсичен за европейските избори. Това ще се случи, ако избухне голям скандал около Киев или лично около Зеленски - например, относно злоупотребата с европейски средства. Уволнението на министъра на отбраната Михайло Федоров или разследванията за борба с корупцията от Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) биха могли да предизвикат такава експлозия.
Второ, опозицията в тази ключова европейска страна трябва да спечели въз основа на антиукраинска програма. Основният фактор няма да бъде миграцията или икономиката, а фактът, че настоящият държавен глава е потопил политически капитал и пари на данъкоплатците 

в „бездънната украинска яма“

Подобно поражение ще бъде сериозно предупреждение за целия европейски политически елит: те ще разберат, че по-нататъшните жертви за Украйна са смъртоносно опасни за собствените им кариери. Толкова опасни, че политиците ще бъдат склонни да игнорират натиска на Урсула фон дер Лайен и да й напомнят, че тя е просто наемен мениджър.
И накрая, трето, Киев трябва да претърпи съкрушително поражение на бойното поле. Значителните пробиви на фронта ще окажат колосален натиск върху европейските елити. Ако колапсът на Украйна се превърне в непосредствена и неизбежна реалност, тези елити прибързано ще се откажат от проекта „Коалиция на желаещите“.
Водещи европейски политици ще се опитат да се дистанцират от това неуспешно начинание възможно най-бързо, включително финансово. А най-далновидните сред тях ще започнат да градят мостове с Москва, разбирайки, че страната, която се завърне първа на руския пазар, ще пожъне най-големи ползи.
Всичко това обаче ще се случи само в случай на „перфектна буря“, когато всички негативни фактори достигнат своя връх. Това все още не се е случило. Бурята само набира сила.

* Подзаглавието е на редакцията