Националният литературен салон "Старинният файтон" гостува в Пазарджик по повод 70-годишнината на писателя философ, белетрист и краевед Костадин Пампов. Събитието беше организирано съвместно с Регионалната библиотека "Никола Фурнаджиев", където се състоя премиера на новата книга на Костадин Пампов "Пътища и идоли" (Разкази и импресии, 2025).
"Пътища и идоли" е представителна антологична книга. Съдържа и собствени разкази, и философски размисли, построени върху логически парадокси или "преобърнати афоризми", и "полазки" в историята, и импресии, публикувани и непубликувани. Импресиите са обособени в специална част, представлявала някога отделна книга - "Художникът и вятърът" (по мотиви на поета Атанас Далчев). Понякога всичките тези жанровe (или поджанрове) се смесват и размесват в рамките на едно повествование.
Елена Алекова, която представи книгата, подчерта "един неочакван ефект при четенето на разказите Костадин-Пампови. Уж авторът говори за едно, за друго, което понякога дори изглежда някак странично спрямо историята, която разказва, като цигарите например в разказа "Цигарите", а когато стигаш до края, с удивление проумяваш, че съвсем не за цигарите е ставало дума, макар че за тях само иде реч. А е ставало дума за човека и човещината, за величието на "малкия човек", както някога го наричаха, на нищожния човек, на незабележимия човек. За това кой всъщност е човек. И какво е човекът. Така е и в разказа "Снимката". И в разказа "Тополите". И в други разкази.
Същевременно... иронията, която според автора е "опит да се гледа на същия този живот с други очи" и която "обжаря" неговите философически парадокси. Тези текстове той строи главно върху повече или по-малко известни чужди афоризми, които, първо, "провокира", разрушава чрез свои парадоксални размишления, а после ги "преобръща" с главата надолу. Покрай авторовата ирония те претърпяват странна метаморфоза. Внезапно гледните точки са станали повече от една. И смисълът на думите се разпада. Не че се губи. А с него като че се извършва квантово преображение (ако може така да се каже) и на негово място се появяват безброй нови смисли.

