Да докоснеш вълна, да изживееш емоция

Чували ли сте за плъстене на вълна и какво се прави от нея? Най-различни изделия, подаръци за малки и големи. Необятен свят, който дава огромно поле за изява и творчество. Със стария позабравен занаят ни запознава габровката Йоана Иванова, в чието ателие ДУМА гостува в навечерието на коледно-новогодишните празници. По думите й плъстенето на вълна е предизвикателство, в което със снопчета влакънца може да се направи всякаква форма. Като дългогодишен учител по изобразително изкуство й прави впечатление, че и деца, и възрастни жадуват да изработват нещо различно с ръцете си. Чуди се какво да бъде то - хем да е занимателно, хем изчезващо като изкуство.

"Исках да направя часовете по-интересни и преди няколко години ми хрумна да възродя занаята. Избрах вълната, защото от нея може да се сътвори всичко чрез мокро и сухо плъстене", споделя Иванова, която придобива миналата година и майсторско свидетелство по "Изработване на художествени тъкани (плъсти)". "Дигиталният свят нахлува главоломно във всекидневието ни и се опитвам да върна традиция, която умира. Тези неща в един момент ще бъдат много по-ценни от всички електронни устройства", смята майсторката на плъстене на вълна, която от 12 години работи като учителка. По думите й децата бързо се увличат и решават да работят с вълна след учебните занятия, понякога остават по два-три часа.  
"След като видях огромния интерес на децата в училището и на родителите, които също вземаха участие в наши прояви, започнах да ги събирам и през ваканциите, както и да включвам ученици от различни учебни заведения. Създадох ателиета, които се разраснаха. Организирах ги почти всеки ден и винаги имаше интерес. Сега през седмицата имам 3-4 занятия с групи от възрастни, а през почивните дни - ателиета с деца над 10 години", разказва Иванова, чиято работа става популярна не само в града, но и в околностите му. Канят я доста читалища и села в региона, където Йоана спретва работилници. Занаятът постепенно намира място и в детските градини, там малчуганите използват предимно мокро плъстене. Истинско забавление, защото се занимават и с вода, и с вълна. Докосват с ръцете си, изживяват емоцията.    

"Въведох и глината, защото моите курсисти работят само с вълна и реших да им направя изненада. Поканих моя позната и колежка - майстор грънчар, и за първи път изваяхме глинени чаши. Оказа се вълнуващо и ще продължим с изработването на коледни елхи от глина. Целта ми е ателието да стане място, в което да възраждаме различни видове занаяти", категорична е Йоана. В момента са на коледна вълна и нейните ученици майсторят оригинални декорации, венци, коледни топки, елхички. Работилничките са тематични според сезона и празника, който предстои. По-напредналите, които усвояват тънкостите на занаята повече от половин година, сами определят какво искат да направят и го реализират успешно без помощ. 
Основната суровина е овчата вълна. При нея структурата позволява да се сплъстяват влакънцата едно към друго. Вълненото влакно съдържа специално вещество, то има невидими кукички, които при сплъстяването се закачат една за друга. Всяка кукичка се прикрепя за съседното влакънце и по този начин се степват изделията. При мокрото плъстене техниката е с топъл сапунен разтвор и чрез триене полепват влакънцата и изобретението се сбива. Докато при сухото плъстене се използват специални игли и с тяхна помощ се сплъстяват влакънцата.
"За съжаление, вълната, която ползвам, се оказва вносна. А нашата - не знам къде отива! Няма българска оцветена вълна, която да мога да купувам. Може би още една идея: някой да обработва българската вълна, защото хората, които се занимават с този занаят, напоследък стават все повече. У нас има 4-5 жени и всяка има своите ученици. Успяваме да популяризираме тази техника и съм сигурна, че след някоя година ще станем още повече, защото е много увлекателно не само за възрастните, но и за децата. Те влагат душата си", подчертава майсторката.
"В България едни от първите майстори са Руменка Михайлова и дъщеря й Елица Димитрова, от която съм се учила и й се възхищавам. Тя е човекът, който популяризира занаята, и голяма част от българите, които го възраждаме, сме се учили именно от Елица", споделя Иванова.
Самото плъстене не е български занаят, няма доказателства откъде точно произлиза. Има съкровища от вълна на хиляди години във всички точки на света. У нас сме запознати с мокрото плъстене - от него са правили някога завивки, постелки. Мъжки занаят, защото изделията са били доста големи и обемни. Техниката при сухото плъстене, иглонабиването е малко по-нова. С нея стават 3D форми, не само плоски изделия, както при мокрото плъстене. "Работата с вълна е наричана топлата глина, защото, както от нея се създават всякакви форми, така и от вълната. Това е богатство, което трябва да предадем на следващите поколения", убедена е авторката на красиви творения.
Тя подготвя изложба, която ще открие до края на годината. Ще представи предимно картини "не с четки и бои, а с игла и вълна", както казва с усмивка Йоана. Нейни произведения може да се видят на фейсбук профила й - Lita-art, и отделно на сайт, който се прави в момента и, разбира се, в ателието на ул. "Брянска" 84, Габрово.  
Габровката прави изделия по поръчки, като голяма част от тях представят града и България в чужбина. В Китай изпраща огромна диадема, изработена от цветя. "Много мои икони от вълна също заминаха за неописуемо красиви места", допълва Иванова. Нейни почитатели са хора от общината, Музей "Етър", други институции, които следят работата й и попълват колекцията си от ръчно изработени украшения. Картини на Йоана са притежание на известни личности, сред които и президентът Румен Радев.