Надя Топалова с моноспектакъл

Надя Топалова сътвори моноспектакъл - апотеоз на някогашния Народен театър за младежта. Всъщност поводът, който препълни и по стъпалата камерната зала на Сатиричния театър, беше премиерата на автобиографичната й книга "S.O.S.", издадена от издателство "Захарий Стоянов" (със съдействието на Министерството на културата, Счетоводна къща "Дал сиат" АД, Наркооп АД София и приятели). Обичаната от поколения български театромани актриса разсъждава по страниците за паметта, детския театър, детската душевност и още нещо... много лично. Всички тези неща тя откровено сподели миналата вечер със своите колеги, приятели, роднини и просто почитатели, дошли да изживеят нейния празник, които буквално я отрупаха с цветя. В продължение на час и половина актрисата разказва, рецитира, пя, чете откъси от книгата, гневеше се, разсмиваше ни... изобщо беше истинската, 100-процентова Надя Топалова, която познават всички на и извън сцената. То беше ясно, че ще е така още от закачливото намигване в поканата за повода - "неочакваното навършване на 3х20+15 години".
Надя Топалова отправя своя призив "S.O.S" - Спасете нашите души, към младите, към децата, тя кара читателя да мисли за правдата, за истинността чрез това, което казва в своята книга, написана с любов, с мъка, с тъга и печал... С тези няколко думи актьорът Венцеслав Кисьов откри тържествената вечер и даде път на сцената на виновничката за многолюдната сбирка. А самата тя влезе в залата, пеейки "Надя, Надежда е моето име, Надя, Надежда, така запомни ме!" - песничка от моноспектакъла "Път за Надето, моля!" по музика на Димитър Вълчев и текст на Катя Воденичарова. Това е моята визитна картичка, възкликна Надя - вече на сцената. Десетилетията, в които бях актриса в Народния театър за младежта, ми дават правото да се тревожа за нашите деца, каза Надя. Театърът не е само развлечение, а и възпитание на добродетели особено що се отнася до децата и юношите, подчерта актрисата, отдала цялата си творческа енергия на театъра за младия зрител. И превърна вечерта във вечер на някогашния Народен театър за младежта, като разказа различни случки от работата си, впечатления и преживявания с много свои колеги - някои от тях извикваше по имена и те й отговаряха от залата, а също я подсещаха за мили спомени.
Заедно с Надя гостите посрещаха синът, снахата и внуците й. Само Джубрила го нямаше... физически, но сигурно духом е бил някъде там, край нея. Защото всъщност той е вдъхновителят на тази книга, призна развълнувано авторката.