Църквата почита на 19 юни св. ап. Юда, брат Господен. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски. Св. Йоан Шанхайски

Житие на свети апостол Юда, брат Господен по плът

Св. ап. Юда, когото наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и затова се нарича - както и брат му Яков - "брат Господен". Преданието говори, че той се занимавал със земеделие. Името му се споменава няколко пъти в Евангелието. 
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил много страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с апостол Сила той бил пратен в Антиохия да помага на Павел и Варнава; "Юда и Сила, бидейки сами пророци - говори се в Деяния апостолски - с дълга реч увещаваха братята си и ги утвърдиха."
Юда се върнал временно в Йерусалим и след това предприел нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа смърт в Армения, на планината Арарат, както говори преданието. Бил разпнат на кръст и пронизан със стрела около 80-а година след рождението на Христа. Арменците особено почитат паметта на св. ап. Юда и го наричат свой апостол.
В Новия завет се намира едно съборно послание от св. ап. Юда, с което той се стреми да предпази християните от лъжеученията и напомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки грешник, който не се старае да поправи живота си.

След като написва "История славянобългарска", Паисий Хилендарски тръгва да я разнася по българската земя

Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 г. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият - Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири, Паисий постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир. Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и приел монашество. 
В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява вдъхновената "История славянобългарска" (1762 г.).
След като я написал, тръгнал да я разнася по българската земя, за да я четат и преписват. И в тази усърдна дейност той умира неизвестно где. Денят и годината на смъртта му са неизвестни.