Датата - 13.06.2025 г.

СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕЗВЪЗМЕЗДНОТО КРЪВОДАРЯВАНЕ И СВЕТОВЕН ДЕН НА ДОНОРА.

Датата се чества от 2004 г. по инициатива на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите с цел осигуряване за медицински нужди на безопасна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение.

1983 Г. – АМЕРИКАНСКИЯТ КОСМИЧЕСКИ АПАРАТ ПИОНЕР 10 СТАВА ПЪРВИЯТ ОБЕКТ, НАПРАВЕН ОТ ЧОВЕКА, КОЙТО НАПУСКА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА.

На 2 март 1972 г. Пионер 10 е изстрелян от ВВС база Кейп Каневерал с ракета Атлас-Кентавър. През 1973 г. на път за Юпитер Пионер 10 пръв прекосява астероидния пояс отвъд орбитата на Марс и изследва два астероида. Това пътешествие разкрива на учените, че астероидното поле не е толкова опасно и отваря вратите за всички бъдещи мисии до външните планети. Сега Пионер 10 се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Той е първият апарат, напуснал пределите на Слънчевата система на 13 юни 1983 година, когато преминава край най-отдалечената планета. Сегашната мисия на Пионер е търсенето на хелиопаузата – мястото, докъдето стига слънчевият вятър и където започва междузвездното пространство.

1903 Г. – РОДЕН Е БЪЛГАРСКИЯТ КОМПОЗИТОР И ФОЛКЛОРИСТ ФИЛИП КУТЕВ (УМИРА 1982 Г.).

Той е основател и дългогодишен ръководител на днешния Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, със своята творческа дейност създава характерен синтез на българска народна и класическа музика.През 1935 г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През 1940 г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, през 1946 г. е създадена кантатата „Девети септември". Филип Кутев е създател на Фолклорни празници „Славееви нощи“ в Айтос. На негово име е наречено създаденото през 1967 г. Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“.

1935 Г. – РОДЕН Е ИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК ГЕОРГИ БОЖИЛОВ (УМИРА 2001 г.).

Той е известен и с прякора си Слона. Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете: портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град – стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“ (архитект Мария Милева), мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани.[4]
Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „Заслужил художник“ през 1979 г. През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството на Слона.