Бързият достъп до благата поражда ненаситността

АНДРЕЙ ЯНЕВ е роден в Бургас. Завършва ССХУ в Казанлък и НХА - специалност "Стенопис", в класа на проф. Мито Гановски. Специализира художествен емайл при проф. Таласчук в ХА "Вера Мухина" в Санкт Петербург, Русия. Пребивава и работи в "Griffis Art Center", Ню Лондон, САЩ (2018), и в Творческа резиденция в "Cite International Des’Arts" в Париж, Франция (2022). От 1984 г. участва в общи художествени изложби у нас, от 1992 г. до днес представя множество самостоятелни изложби в България и в чужбина. Участвал е в проектите "Светите места и българската култура" към Центъра за семиотични и културни изследвания, в проекти към ВУЗФ "Света гора и българската култура", към НБУ "Атон в българската култура и словесност" и др. Има номинации и награди от престижни конкурси у нас и в чужбина. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции по целия свят. Член е на СБХ. Живее и работи в София. Съпругата му Дарина Янева е художничка. Имат дъщеря, син и четирима внуци.

- Господин Янев, в тази Ваша юбилейна година направихте три специални събития, в които представяте своите творчески и философски виждания. Първата изложба - "Съветът", беше показана през юни в София, в Националния археологически музей при БАН, втората - "Архангелско опрощение", бе открита през август в Бачковския манастир, предстои третата - в родния Ви град Бургас.
- Още когато обсъждахме с куратора Пламен В. Петров събитията за юбилея ми, идеята беше не да затрупам галериите с картини, които имам, а да се обърне внимание на нещо, което е значимо и актуално и носи отличителен белег в моя път като художник. Същевременно да бъде забелязано по различен начин, по който не е типично да се отбелязват юбилеи. Исках да направя нещо различно и да изляза от контекста на галерийното пространство. Пламен Петров прие и доразви идеята, доверих се в негово лице на Казанлъшката галерия тя да бъде институцията, която да ме представлява в това наше общо пътуване през тази година. Галерията, представяйки проекта, получи най-високия патронаж в държавата - на президента на републиката, което за мен е голяма чест. 
За откриването на изложбата "Съветът" в Археологическия музей беше определена датата 10 юни, празника на Света Богородица Достойно ест. Беше направена специална конструкция-стена за картината, създавайки собствено пространство, заедно с моя пластика и текст на Пламен Петров, които останаха в музея до 25 септември. Картината заживя сред мълчаливите обекти в музея, които в годините са имали своите автори, но те оставят себе си като следа. В тези взаимодействия между темата и идеята, още повече че това се случи в "триъгълника на властта", времето и мястото, събитията около нас, сякаш в точния момент насочи вниманието на публиката, че ще бъдем призовани пред този, на пръв поглед невидим, Съвет. Отреденият ни къс време - живот, не е безкрайно. Така че добре е да се замислим за делата си, за това, което правим, и да имаме респекта, че теглилките ни очакват, колкото и да не ни се иска. 
Следващата, втора част - "Архангелско опрощение", открихме в Бачковския манастир на Преображение, 6 август, с благословията на Величкия епископ Сионий. Миряните, които присъстваха на службата, бяха поканени и направиха своето лично пътешествие пред творбата, която е с размери 3,20 на 2,40 м, също придружена с един текст на Пламен Петров. Третата част предстои да бъде открита в Бургас, за Архангеловден, в Градската художествена галерия, и също ще бъде съпроводена с една пластика и текст на Пламен Петров, който е куратор на целия проект. Тази продължителност на три показвания по 4 месеца прави 12 месеца, с което отбелязвам моята годишнина.
Символика може да се намери и в местата на изложбите - Археологическият музей е бивша джамия, в Бачково е действащият ставропигиален манастир "Св. Богородица", бургаската Градска художествена галерия е бивша синагога. Навсякъде присъстват Ангелите.

- Проф. Аксиния Джурова, която от години следи и добре познава Вашето творчество, казва: "Андрей Янев е безспорен майстор на мистиката в православието."
- Това е много висока отговорност за мен като оценка и като посока, защото не съм го мислил и нямам претенцията да е така. Но ако това се открива като идеи, които отнякъде произлизат и аз ги документирам, и е уловено от безспорен специалист като Аксиния Джурова, това е голяма чест за мен като поставена емблема. А да я отстоявам е още по-сложно, защото тук вече започвам да се съмнявам в това, което правя. 
- Вашият философски разговор с времето и традицията, с вечното и божественото продължава през годините...
- Първото проявление и подобни теми, които започнаха да се появяват, бяха през 1989 г. Развиха се през 1990-1992 г., след като завърших академията. Навлизайки в собственото си предизвикателство да изразявам себе си и това, което мисля и което ме вълнува. Започнаха да се появяват "Легендите" - летящите ямурлуци, "Завръщането на пастирите", "Броене на семената", "Освещаването на семената", "Сеячки", "Звездобройци"..., теми с по 1 до 3-4 произведения. "Завръщането на пастирите" беше голяма тема, която се разви във времето и неслучайно даде името на юбилейната ми изложба за 50-годишнината. Другата беше "Във всичко има семена от всеки". В осъществяването на диалог с отсрещния се посяват семена, те поникват или не, мислите стават семена, които се развиват и така. После дойде вълнението около "Отвъд мълчанието", "Тиха светлина" - теми, които обхващат период между 20- и 60-годишната ми възраст, на които сега се опитваме да поставим рамката.

- Казахте ми в предишен разговор, че е важно да отворим очите си за добротата и опрощението, без които е немислим пътят ни напред.
- Продължавам да го мисля.
- Как добротата и опрощението стоят в контекста на днешното време...
- Може би това се е прояснило с годините. Направихме един проект през 2009 г. - "Да опознаем миналото си, да изградим по-добро бъдеще". Да, важно е да знаем миналото си, но не бива постоянно да ни се натрапва, да се ровим в него. Започва да тежи и да е пречка в необратимото движение напред. Не бива да губим връзката със земята, но трябва да гледаме и към звездите. Всичко, което идва ново и отгоре, ще ни залее, без да се интересува от това, което сме. То просто се случва!  
Виждаме, че безверието, налагащият се атеизъм, вменяването, че всеки може да бъде Господ, повтаряемостта в рекламите, че всеки заслужава, всеки е безспорният лидер, евтините формати, които внушават, че всичко е пари и още утре си на върха - така алчността завладява все повече хора. Желанието за още и още, да имаме, да имаме... Обръщането чрез прошката към Онзи, който ни е създал и на Когото се молим за спасение, не само когато имаме грижи, би било добре да започне да ни вълнува. А това, че прошката е светлина, водеща към спасение, е потребност, която трябва да се осъзнае. Това е дълбоко и лично преживяване.
- Което обаче изисква много душевни сили и зрялост.
- Напротив, иска много простота на приемане и смирение, че светът не ни принадлежи, а ти принадлежиш на света, и че Земята, ако реши, с малко ще промени много. Трябва да разпознаем това, което е доброто, и както е писано в дебелите книги, че последната борба ще е за истината, и ние сега се намираме в тази нелека борба - да отсеем истината: кой какво ти предлага, защо ти го предлага, непрекъснатите проверки на информацията, откъде идва, кого обслужва, представянето на модели, които на някого вършат работа. Или както се казва, в момента, в който ти предлагат нещо безплатно, значи стоката си ти, вече някой те е продал някъде, или ще го стори. Бързият достъп до благата тук, сега и веднага поражда ненаситността, и тя започва да добива размери, които са трудно разбираеми. 
В Света гора съм видял хора, които са бивши милионери, и в един момент оставят всичко на масата и казват: "Бях дотук, искам другото. Яви ми се светец, Св. Богородица, ангел... и ми каза това, не мога да продължавам така." Явно идва този катарзис, който трябва да изпитаме и да преживеем, с всичките болки и страдания. И накрая да разберем, че може със съвсем малко и с много любов да вървим в света, и той да те води, и ти да го водиш. А не да правим стратегии как да надделеем над другия, да вземем неговото, за да го ползваме и да сме над него. 
- Но как да подхождаме към непростимите неща?
- Какво значи непростими неща?
- Крайните форми на несправедливост, нечестност, насилието...
- Трябва да се учим да се предпазваме от тях, което е много трудна работа. А когато те вече са се случили и ние не сме ги предотвратили, значи причината е в нас, не сме имали силата да ги спрем, мъдростта да ги отклоним. И накрая - да им простим, защото слънцето пак ще изгрее и пак ще дойде нощта... И ако има злодей, в незнаен, но неотменим момент той ще получи своето възмездие, когато природата реши. В тази мащабност на света около нас трябва да се съобразяваме с величието на Създателя - каквато и форма да му даваме, каквото и име да му слагаме. Това, че се разрушават клетките и устоите на обществото, започва да става все по-обхватно. Деструкцията е видима и агресивна. И ако не ги запазим и не ги развием, просто ще се сринем. 
- Вашият съвместен проект с чл.-кор. проф. Мирослав Дачев - изложбата "Атон в рисунки и фотографии", пътува по света. След София я представихте в Папския латерански университет във Ватикана, след това в Берлин, в Женева, в Лион...
- Предстои да я покажем в Атина и отново в България. А от следващата година проектът ще продължи обновен с "Атон в рисунки и фотографии 2". Тази част на показване в този вид вече е позната, въпреки че има много голям интерес, за наша приятна изненада и удовлетворение. Важно е да отбележим, че и тези наши изяви са под патронажа на президента на републиката и са получили тази достойна оценка за смисъла и важността си.
Хората са жадни да научат, имат нужда от докосване до Атон в този вид, в който ние го показваме. Имат директен досег чрез моите рисунки, акварели, чрез фотографиите и жанровите сцени на проф. Дачев, чрез нашите пейзажи от Света гора, чрез написаните и издадени вече девет тома книги на проф. Дачев за жития на Светии и чудотворни икони. Имаме покани и за други европейски градове, което показва, че темата е интересна, събира хората, те коментират и имат въпиюща нужда да бъдат повече информирани за проявлението на вярата чрез светите образи, чрез иконите, чрез разговорите. Това стана ясно и от поканата от папа Франциск да бъде показана във Ватикана - лоното на католицизма, също и в Женева - Швейцария е протестантска държава, но и там интересът беше огромен, както и в Берлин. Искам да изкажа нашата благодарност към Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който работи всеотдайно заедно с екипа си и цялата общност, заета с тази кауза, като организира срещите и изложбите на всяко отделно място. На г-н Златинов и много други, отдадени на вярата и сподвижници в представянията на изложбите.

- Участвате в благотворителни изложби и инициативи. Защо това е важно за Вас?
- Благотворителността е осъзнато и усетено като необходимост дело, премерено и проследено според неговата необходимост.
"Ако имате някаква дарба, това не означава, че сте получили нещо. Това означава, че можете нещо да дадете" е мисъл на Карл Густав Юнг. Познавам много хора, които даряват, и за тях това е жизненоважен акт. Така се е движело развитието на изкуствата, чрез дарители и меценати. И аз дарявам труда си, или плода от своя труд, там, където преценя, че има нужда. 
Напоследък държавата започна да абдикира прекалено много от задълженията си и собствените си възможности за справяне в определени ситуации, за които има задължението да го прави. Тогава хората реагират и се обръщат за съдействие към тези, които имат възможностите да даряват. В България правилата за благотворителни търгове и акции са прекалено размити и неясни в много случаи. Често си задавам въпроса: когато дам картина за благотворителен търг, отива човек и я купува за "Х" пари - кой е дарителят?
- ...Авторът.
- А според него е той. Тогава да остави парите и да върне творбата, вместо да очаква почести. Авторът е пътувал, преживял е, запечатал мига безвремие. Закачената на стената картина ще продължи да говори и да радва. Вложен е талант и лични средства. Необходимо е да се поразсъждава повече върху това.
Дарението е сравнимо с чувството на прошката - дълбок личен акт, в който не е важна показността, а удовлетворението и чувството за пречистеност, сравнимо със Светлината на Твореца.
- Народната песен присъства в живота Ви от най-ранна възраст - от майка, баба и прабаба. Но едва през последните години направихте записи на някои песни, които носите в себе си от дете. Тази необходимост как се породи и защо сега?
- Имаше нужда това да се направи, но не бях уверен да го сторя, докато за това не настояха моята съпруга и наша приятелка - чрез една изненада: записаха ме "инкогнито". Така положихме началото и с Евтим Чакъров направихме първия албум, който е двоен, а след това записах още два сингъла с мои трактовки. Почувствах по-силно народната музика, след като осмислих, че тя носи духовни послания, които трябва да бъдат преживени. С историите, които тя разказва, има своята голяма сила и примерите пред нас са много. Народната музика като разказ и дъх, като осмисляне, че когато бабата, майката, бащата пеят на детенцето, няма гайди и тъпани, няма шум, хора, тропане. Те вдъхват на детето историите и въплътените чувства, кодират генетичния код, носен от поколенията и предаден чрез песента. И когато той излиза издълбоко, от сърцето, много отвътре, тогава народната музика има друго звучене. Придобива плътност и вълнува. Това се опитах да направя във втората част на албума, в първата има по-ярък съпровод и аранжименти. Във втората част се стремях към разказано пеене, изпято като църковен напев. Приятно ми е да го правя, когато имам възможност. То е като вид общение с отвъд видимото.
- Доколкото зная, Вашият брат е свещеник.
- Да, брат ми е свещеник, въдворен иконом в Голямобуковския манастир в Странджа. Моят племенник също е свещеник - отец Яни, доста познат в Бургас, защото е сред младите хора, които истински живеят във вярата, сред хората, а не в отшелничество.
 - Разговаряте ли на философски и духовни теми, за сюжетите във Вашето творчество?
- В малкото време, което имаме да общуваме - поради динамиката, с която ни е завъртял светът и животът, - е трудно да останем насаме и да водим такива разговори. Те са по-мъдри, ползват текстове и писания, които са техните жалони. Докато при мен са преживени моменти в частност или в общи преживявания, които не са в изисканата и търсената канонична служебност. Да, те харесват това, което правя, но аз далеч не познавам в дълбочина нито Светото писание, нито текстовете и требниците, по които те служат. Техните богослужебни книги не са за всички.
- И тримата по един или друг начин изповядвате духовното, утвърждавате го и го раздавате на хората.
- Да, проявленията са различни. Опитвам се да осъзная думите на Св. Йоан Златоуст, че ако хората знаят колко бързо ще бъдат забравени след тяхната смърт, всеки ден щяха да работят за Господ. Както и известния израз, че нищо не е забравено в окото на Бога. Няма нещо, което да остане скрито и да не стане видимо, колкото и да си мислим, че не е така. И когато се явим пред Съвета, със сигурност ще се изненадаме, но дано не е много...
- 60 години много ли са, малко ли са, за какво не Ви стигна времето дотук в творчески и в житейски план?
- Нито са много, нито са малко, защото в духа си съм сякаш на 18 години. В творчески план критичността и самокритичността е постоянна, че все още не съм доизказал това, което ми е в главата, и силите не ми стигат да го покажа. Иска ми се Този, който ме е създал, да ми даде още време, за да мога да продължа да работя в Неговото име. 
В личен план какво повече мога да искам - имам прекрасно семейство, деца и внуци, които обичам и постигат това, което желаят. Не искам повече от това, което имам, а само да е достатъчно, за да продължа напред. Аз съм един щастлив човек!
- И, както се казва, най-хубавото предстои...
- Разбира се. И пак казвам: Със силната вяра и съобразяването с устоите на обществото, което има своите утвърдени морални и духовни стълбове, може да имаме повече време да бъдем щастливи.