В държавните болници - нищо ново под слънцето

На нас ни омръзна повече от четвърт век да виждаме и да чувстваме на собствен гръб истината. На тях не им ли омръзна да ни лъжат? Навярно защото ние - хората в низините, сме едни и същи, а те там - горе, във ветрилника на властта, се сменят и всеки захваща старата лъжа като своя. Но баламосването очевидно е заразно заболяване!
За да няма недоразумения, иде реч за държавни болници. Тоест, такива, които се издържат с парите от нашите данъци. Затова се вторачваме в заплатите на директори на държавни болници (понякога - и общински), а не и на частните, макар че и те ползват обществени пари - парите от нашите здравни осигуровки. 
Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, е собственик, министърът е стопанинът, а данъкоплатецът е в правото си да знае къде отиват парите му и как и за какво се ползват. 
В годините са се изтъквали различни причини за анахронизмите в здравеопазването. Но сякаш основният е морално-етичен.
Според Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) те са търговски дружества. Според Търговския закон (ТЗ) болниците са еднолични акционерни дружества (ЕАД). След конкурс, държавата определя и свой представител в съвета на директорите на лечебни заведения с 50 над 50% държавно участие. Презумпцията е той да защитава държавния интерес и да контролира финансовото състояние на болницата. Възнагражденията им се определят чрез договори за управление, сключени с МЗ. В момента, по данни на МЗ, те получават "скромните" от 2000 до 4500 евро месечно. Но министърът на здравеопазването Катя Ивкова преди дни обяви, че чиновници от ведомството й, които участват в директорски съвети на държавни болници, вземат и по 8 хил. евро месечно! Въпросът е, след като вземат тези пари (повече и от министерските!)

защо не са опазили държавния интерес

заради който ги получават?
Темата отново е на дневен ред, след като за пореден път се заговори за задълженията на държавните болници. Общественото възмущение бе предизвикано от факта, че управители на лечебни заведения с огромни (плюс просрочени) задължения, получават доста високи заплати. 

Настоящата ситуация   

е функция на минала дългогодишна безотговорност, безстопанственост, петгодишно политическо безвремие, а преди това - поне 20-годишно стриктно следване на старото нашенско 

"мойто си е мое, чуждото - общо". 

Шестдесет и двете държавни болници са натрупали общо над 426 млн. евро задължения към края на март, а просрочията - 21 млн. евро (ЛИНК https://www.duma.bg/darzhavnite-bolnitsi-s-nad-426-mln-evro-dalgove-direktori-poluchavali-40-hil-evro-zaplata-n320334 ), за което ДУМА вече писа. По данните, изнесени от министър Ивкова сред първенците по доходи е директорът на УМБАЛ "Лозенец" със заплата от 8,5 хил. евро през ноември и с 40 хил. - през март. Но с едно важно уточнение - тези 40 хил. са от еднократно обезщетение за навършена възраст и осигурителен стаж. Другият факт е неоспорим: болницата е с близо 7 млн. евро приходи и над 7 млн. евро разходи, като текущите задължения са 20,4 млн. евро, а просрочените – 492 хил. евро.
УМБАЛСМ „Пирогов“ - приходи към 31 март 2026 г. 25 млн. евро, разходи - около 24 млн. евро, задължения - над 41 млн. евро, без просрочия. Заплатата на директора Валентин Димитров за януари и февруари - над 10 416 евро, за март – над 12 500 евро.
УМБАЛ „Александровска“ - приходи над 21 млн. евро, разходи – над 22 млн. евро, текущи задължения - над 60 млн. евро, просрочени  - над 3 млн. евро. Заплатата на директора Атанас Йонков  8559 евро евро на месец.
„Майчин дом“ - приходи 4,8 млн. евро, разходи - 4,9 млн., текущите задължение - 11 млн. евро,  просрочени - 5 млн. евро. Заплатата на директора Иван Костов за март е 10 хил. евро.
УМБАЛ „Св. Наум“ - приходи и разходи по близо 2 млн. евро, текущи задължение - 2 млн. евро, няма  просрочия. Заплатата на директора Иван Миланов за януари и февруари е над 8 хил. евро, а за март – над 10 хил. евро.
МБАЛ „Св. Анна“ във Варна - приходи от 5 млн. евро, разходи - 6 млн. евро, текущи задължения - 14 млн. евро, просрочени - 4 млн. евро. Заплатата на директора Красимир Петров - 6278 евро. МЗ е  решило да рефинансира на кредита ѝ за покриване на просрочените задължения.

И още:

Множество неизгодни договори за наем с частни звена и лаборатории, като в много случаи приходите се делят в ущърб на държавата. 
И пак идва въпросът: къде са били представителите на държавата в съвета на директорите? 

Щрихи от миналото или защо в новината няма новина?

От отговор на служебния министър на здравеопазването Галя Кондева до народния представител от ПП-ДБ Васил Пандов през юни 2024 г. става ясно, че задълженията в 61 държавни болници са 623,116 млн. лв., а от тях просрочени са 46,569 млн. лв., докато през септември предната година са били края на септември 2023 г., когато те са били 536,737 лв., тоест, с над 86 млн. по-малко. Утехата е, че за този период просрочените са намалели с над 8 млн. лв. 
От представените от тогавашния министър данни става ясно, че към март 2024 г. болниците с най-много общи задължения са:
УМБАЛ „Александровска" – 65.489 млн. лв.,
УМБАЛСМ „Пирогов" – 64.662 млн. лв. (без просрочени)
УМБАЛ „Св. Георги Пловдив" – 56.992 млн. лв. (без просрочени)
КОЦ-Пловдив – 26.976 млн. лв., 
КОЦ-Бургас – 14.972 млн. лв., 
СБАЛО „Св. Мина" в Благоевград – 10.724 млн. лв. 

Още по-рано...

На 1 юли 2022 г. екипът на министър  проф. Асена Сербезова оповести: към 31 март 2022 г., на базата на междинните финансови отчети, "общите задължения на държавните лечебни заведения за болнична помощ са в размер на 600 млн. лв., а просрочията възлизат на 113 млн. лева". Тогава "за сериозни нарушения, констатирани в три лечебни заведения в София – Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Екатерина“, както и в УМБАЛ Пловдив, УМБАЛ „Св. Анна“ във Варна, УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе и в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр. Сливен", съобщи началникът на кабинета и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов.  Той поясни, че "нарушенията са свързани с процедури по ЗОП, финансов контрол, управление на имущество, правила за възнаграждения и изплащането им и др.".

Заплатите на болнични шефове

И тук парадоксите не са от вчера. През 2023 г., по данни от подадените от директори на държавни болници  декларации за 2022 г. в Комисията за противодействие на корупцията, става ясно, някои от тях получават 6-цифрени възнаграждения. Тоест, в над 30 лечебни заведения бе така. Тогава, през 2023 г., бе съобщено, че "от МЗ готвят нова методика за определяне на възнагражденията, но само за държавните (без общинските-б.а.) болници. Днес - три години по-късно, равносметката сочи, никой още не се е осмелил да стори решаващата крачка.  
Междувременно, към края на 2025 г., тогавашният министър на здравеопазването доц. Силви Кирилов каза, че "трябва да намалим широко разтворената ножица във възнагражденията в здравеопазването".
Малко повече от две години преди това, тогавашният здравен министър проф. Христо Хинков заговори за поставяне на стандарти за държавните болници, за да се преодолеят различията в заплащането на лекарите, да се прецени какъв ще бъде маржът от най-ниската до най-високата заплата (основна - бел.ред.).  
Тези дни се говори (и пише) за "шокиращи" новини за парите на шефове на държавни болници. В началото на юли 2022 г. стана известно, че 85,3% от всички възнаграждения в болница "Св. Екатерина", сключени по граждански договори от 1 януари 2019 г. до 30 април 2022 г., са били за изпълнителния директор проф. Генчо Начев, което възлизаше тогава на 952 570 лв. Тогава от МЗ уточниха, че въпросните договори били "с действие три години, по своя характер те представляват трудови договори, за които при вземане на решение от Съвета на директорите за сключването им, той е гласувал сам за себе си". Министър Сербезова бе пояснила, че тези пари са допълнителни към основното месечно възнаграждение на проф. Начев от 30 хил. лв. по договора му за управление на УМБАЛ „Св. Екатерина“.
Преди три години работещи в "Майчин дом" протестираха срещу шефа си - вземал около 60 хил. месечно, но се оказа, че заплатата му като директор, тоест по договор за управление с МЗ, е 7088 лв. Останалите пари, както и при други български лекари милионери, са най-вече от частна дейност (на места разделителната линия между частно и държавно е силно размита), от избор на екип, от клинични изпитвания, от преподавателска дейност, от хонорари от фармакомпании, от ДМС и др. А и в крайна сметка, парите в една болница разпределя директорът.  
... Още много подобни истории има в миналото. 

В бъдеще?

Идеята на настоящото ръководство на МЗ е да бъде преразгледана методиката за определяне на възнагражденията на представители на държавата в съветите на директорите на държавните болници и парите те да са обвързани с финансовите резултати на съответното лечебно заведение.  
Да се следи заетостта на болничните легла в реално време, като се "въведена пълна електронизация на регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, която да осигурява публична информация в реално време", по думите на Ивкова. 

Решения "на парче"

Докато държавни болници тънат в задължения, директори вземат огромни заплати, лекари и сестри ги напускат, да за се пребазират в частния сектор, колективен трудов договор (КТД) в здравеопазването няма от 2022 г. Много болнични ръководства, заедно със синдикалните си структури, взеха нещата в свои ръце. Например, през май 2024 г. в най-голямата у нас болница  - УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, бе подписан анекс към КТД за сериозно увеличение на възнагражденията на персонала. По същото време в "Пирогов" подписаха нов КТД, който също предвиждаше ръст на парите на служителите, а няколко месеца по-късно същата стъпка предприеха и в Александровска болница. Последваха ги и други.

И не накрая същественият въпрос: Пациентът в центъра на системата ли е?