Родолюбецът от Долно Кобиле

Димитър Стефанов е роден в с. Долно Кобиле през август 1930 г. Завършил Долнокобилското основно училище, Средоречката прогимназия и Треклянската гимназия, офицер, учител. "Местен родолюбец" го нарича нашият влиятелен художник проф. Евтим Томов от с. Трекляно. Професорът му прави малка словесна скица:
"Често се виждах с Димитър Стефанов, председател на местното стопанство, а след години кмет на голямата община. Една оригинална, колоритна личност, с обхват в действията си. Залеси със сливови градини много от голите баири, даде старт на стопанството. Физически силен мъж, той много често играеше гимнастика на лост. Имаше слабост към литературата. Ходеше на лов и бе добър стрелец. Снабдяваше с дивечово месо хижа "Краище", кацнала на самата българо-югославска граница в Груинци. Там устройвахме весели срещи със софийски приятели и колеги художници. Стефанов милееше за Трекляно и района, бореше се за тяхното благополучие. Спомням си с каква страст защитавахме с него оцеляването от закриване на местната гимназия..."
"Много неща" - в многозначното многоточие тук. Многоточие за задъхани десетилетия, когато - трябва да се кооперира земята; да се изпробват нови, по-доходни посеви и овощни видове, да се залесяват плешивите темета на ридове; трябва да изгаснат газените лампи и електричество да грейне и в най-отдалечените махали и къщи; да затихнат кладенчета и бунари и от чешми да шурне студена вода във всеки двор; да забръмчат рейсове към Кюстендил, гара Земен и столицата...
Какво още? Хлебарници да потулят подниците и връщниците, да се създаде "Хоремаг" с етаж за хотелче. И ферми, дори мандра. И аптека, и малка болница, и промишлен цех.
Разбира се, да се поддържа крайгранична бдителност, да се запазят традиционните обреди и събори, да се укрепват новите празненства. Всичко това във възраждащото се (някога) Кюстендилско Краище. Всичко това - и с устойчивата съпричастност на Димитър Стефанов. И дори когато шепата на съдбата му се е разтваряла да излезе към други, по-богатеещи селища в страната ни, будуващата у него родова нишка отново го е придърпвала във все повече омилялото му Долно Кобиле. Тези редове не са животоописание на Димитър Стефанов, те са само простосърдечен "земляшки" поздрав за неговите 85 години.

Кирил Божилов