Водевилните пиески на ченгето Георги Кандев

В България много рядко се е разигравал толкова водевилен спектакъл като читалищната пиеска "Георги Кандев подава оставка".
Главсекът на МВР обяви оттеглянето си с патетичен, неясен и абсурден статус във фейсбук, написан в най-добрите традиции на гимназиалната поезия, която римува "есен" с "песен". В него Кандев заема позицията на комикс-герой и обявява: "да избирам между поста и принципите си е невъзможно" и "не мога да бъда човека, който просто ще гледа страшно в камерите". Ако това беше излияние на романтична тийнейджърка, която сега открива сърдечните трепети, текстът можеше да мине за добър. Но когато той е продукт на главен секретар на МВР - това е фейлетон, сюрреалистично есе, написано с толкова перверзна политическа цел, че става гадно. 
Истината е брутална. Кандев така и не успя да разясни какво точно го отказва от поста му. Оставете поезията настрани, както каза Емануил Йорданов, "поезията няма място в МВР". Там трябва да се говори конкретно, ясно, с факти. Всичко останало е политическа подлост. А Кандев нищо не обясни. След като написа статус за напускането си, снима и видео, в което разказваше истории за баща си и театрално прихлипваше. Но това пак не е обяснение. Тик-ток не може да бъде продължител на реалността, особено когато става дума за МВР.
Просто Кандев със своите действия доказа, че е политически субпродукт. 
Историята се повтаря като фарс. 
Кандев е като карикатурна версия на Борисов. 
Единият забавляваше с разкази за дядовците, а другият ни умилява с истории за баща си. Следващият кандидат за политическа слава направо може да извади секс-касета, защото всичко води натам в битката за лигавата и меланхолична дясна душа, затлъстяла емоционално от вечни пиар-експерименти с нея.
Нека да внесем още малко хладен и болезнен реализъм. Постът главен секретар на МВР е пост с много власт. Главният секретар е по-важен дори и от министъра и заради това напускането на Кандев не е никаква битка за принципи, а откровено дезертьорство. Ако наистина искаше да е рицар на своя морал, той трябваше да е там, да демонстрира железен характер и да покаже какво може да направи един добър полицай в битката срещу престъпността и корупцията.
Но субпродуктът "Кандев" никога не е бил предназначен за това. Кабинетът на Гюров го изрови от гоцеделчевските потайности с идеята да го надрусат с медиен адреналин, да го напомпат с политически сексапил като гумена кукла и след това да го извадят на сцената като ефектен кандидат за вицепрезидент: ченгето с лошия поглед, но с добрата, честна и принципна душа. Карнавал на великолепното безумие.
Всъщност сега вече е ясно - цялото хвърляне на медийни слюнки, че Кандев трябва да остане главсек на МВР, е било капан. Идеята никога не е била той да остава, а да бъде превърнат в герой и мъченик - вижте я колко е коварна новата власт, отказа да остави доброто ченге, защото се страхува от неговата принципност. Правителството не падна в този капан, а остави Кандев на работа. И цял месец в тъмните лаборатории на десницата панически са мислели как да го изведат от системата, защото той не им трябва като професионалист, той им трябва като магически символ, та поне малко да възроди психодесницата от нейното окаяно състояние.
Ситуацията напомня много за Мирча Елиаде, който посвети немалко страници на "магическото съзнание". При него човек не търси рационални обяснения, а живее чрез ритуали, митични разкази и символи. Само така е възможно някаква дясна кукувица да се умилява пред действията на Кандев и да го сравнява с певицата Дара. Кандев бил симптом за голям проблем на новата власт, защото народът го обичал. А този народ в своето величествено мнозинство пет пари не дава за медийното ченге и неговите водевили. Само след година никой няма да помни Кандев. Никой. Просто трябва да преживеем поредната пулсация на магическото съзнание на психодясното и неговата медийна паяжина.