Обречен диалог

Последните два-три дни усилено се заговори за подготвяни руско-украински преговори за мир в Истанбул на 2 юни. Окончателно потвърждение за провеждането им още няма, но дори и да се състоят, почти е изключено те да доведат до договорености за траен мир.
Много ще се радвам да бъда опроверган, но реалността няма да ме зарадва. Просто изразените до момента позиции на Москва и Киев са "на нож" една спрямо друга.
Вярна на принципната позиция да се изкоренят дълбоките причини за конфликта, Русия предлага няколко мерки, от които ключови са "писмено“ задължение на НАТО да не се разширява на изток, неутралитет на Украйна, а също премахване на дискриминационните закони срещу рускоговорящите в Украйна. Всъщност тази позиция на Москва е добре известна на Запада още от началото на конфликта в Украйна и тя е напълно съзвучна с геополитическото й верую за неделимостта на европейската сигурност - или за еднаква безопасност за всички, не само за "свои" и за сметка на другите. Русия настоява още за премахване на санкциите и размразяване на руските активи на Запад, които са нови, но не и нелогични искания.
За разлика от нея Киев и Западът искат не изкореняване, а замазване, маскиране на първопричините за конфликта с предложението им за временно примирие. Украинската армия понася тежки загуби и целта на този подход е тя да се посъвземе с примирието и новите помощи от Запада, за да продължи след време бойните действия. Освен това нито Киев, нито Западът демонстрират готовност поне да дадат ухо на ключовите руски искания. Да сте чули НАТО да е взела решение да хлопне вратата си за членство на Киев? Или да му наложи неутрален статут? 
Освен това както НАТО, така вече и ЕС са поели по опасния път на милитаризиране за евентуален сблъсък с Русия към края на десетилетието, за да попречат на евентуалното легитимно преизбиране на Путин. Западните страни разрешиха на Киев да използва ракетите им с голям обсег за удари дълбоко по руска територия, Германия ще финансира производството на такива оръжия в Украйна, а канцлерът й Фридрих Мерц смята, че войната трябва да продължи по-дълго с цел изтощение на Русия. И евентуално нейния разпад. Не ви ли прилича на Борис Джонсън с неговия призив от 2022 г. към Киев да воюва, а не да преговаря в мегаполиса на Босфора. 
А дори сега Киев да кандиса в Истанбул със загубата на територии, това пак няма да е изкореняване на първопричините за войната.