Прободени носталгии от Боян Ангелов

Петър МИХАЙЛОВ

Пробождането и ножът са теми, познати в творчеството на Боян Ангелов още от "А върху ножа - детелина" (1984). В най-новата стихосбирка на поета "Прободени носталгии", издателство "Лексикон", тази образност е положена в по-различен литературен контекст. Тя е сред най-обвързващите книги на поета - красноречиви са жестовете към Атанас Далчев. Не само заглавия като "Балконът" или посвещение "Почти по Далчев" създават диалогичния мост с един от най-силните поети от предишния век. Но и усещането за философски размисъл срещу обезличаването на човека - свеждането му до колона за афиш - кореспондират с Далчевите достижения в нашата национална лирика. 
Същевременно Б. Ангелов е запазил своя лирико-драматичен тембър - умее в най-крехкия детайл да открие красивото и да задържи, да увековечи мимолетната му хубост, превръщайки го в естетическо изживяване. Прави силно впечатление майсторството, с което се градят поетическите форми. Макар побираща 46 творби, ние виждаме разнообразни лирически форми, които впечатляват с виртуозитета си. Римите са звучни, разнолики и така определено се създава една специфична ритмика, доближаваща словото до музикалността на камерната соната. Изчистено слово, оголено - специфика на стила на Б. Ангелов още от дебюта му. Този път изненадва с представянето на по-кратки лирически форми, които се отличават с емоционална сгъстеност, изящество на емоцията и човешко изплакване на събралата се болка. 
Тишината в тази поезия присъства по странен начин - вероятно така се постига и тази камерност, за която стана дума. Б. Ангелов постига кристалност в словото си. Интонацията на неговия тембър е максимално ясна, точна, за което допринасят и великолепните рими, които също по далчевски не дрънкат като камбанки, а са органика на словесната композиция. Прави впечатление, че в тази своя книга Б. Ангелов се разкрива като лирик-пейзажист. Изобилстват цветята, а и свързаните с тях лекокрили - пеперуди, пчели, светулки, но и множество птици - особена открояваща се е фигурата на жерава. По този начин се постига внушение, което създава представата за лекота, за хармония, за единосвързаност между човек, природа, животни. Съчетанието с изящната, достигаща нейде до филигранност, поетическа форма (рима, ритъм, стихосложение) прави това усещане още по-плътно. 
В стихово отношение книгата е разнообразна: стига се до епическата сложност на 17-стишната стихова стъпка, характерна за епическата поезия. Тържествено говорене не се постига, но лирическият изказ е доближен до естественото приказно интониране, омагьосващо четящия и разкриващо му, че с нас нищо не свършва, реката ще продължи да тече, просто няма да разбира думите на спящите. 
Любовта във всичките й измерения присъства в книгата на Б. Ангелов. Бащина, синовна, съпружеска. Вероятно точно това велико чувство ни прави човеци, ала ни доближава и до Бога. Свързва ни помежду ни, издига ни до Него. И тази силна човешка емоция се противопоставя със страшна сила на омразата. Оседлавайки пеперудите, получавайки озарение от светулките, опиянени от любовта - ето го изхода от кризата на омразата. Вероятно точно това споделя и с последната си книга един голям и мъдър поет, отиващ към плодоносната възраст на Прозрението.