Акакий бил роден в Кападокия, воин със звание стотник и служил в мартисийския полк под командването на воеводата Фирм
По това време цар Максимиан заповядал да бъдат издирвани християни не само в градовете, но и сред воините; и ако сред тях имало някой да вярва в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; ако пък не се подчинявал на царския указ, трябвало да бъде предаден на смърт.
Заради това разпореждане воеводата призовавал при себе си всеки воин и го разпитвал каква е вярата му: и ако някой от воините му вярвал в Христа, той по всякакъв начин го принуждавал към идолопоклонство.
Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той открито казал: Сред християни съм роден и християнин ще остана. Фирм започнал да го увещава към идолопоклонство с ласки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да изпълни царската наредба. Обаче като видял, че Акакий остава непреклонен, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той пък го предупредил, че го очакват много мъчения, ако не се отрече от християнската вяра.
Най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в истинския Бог, моя Създател, по волята на Когото съществувам до ден-днешен, отговорил Акакий.
Акакий бил подложен на всевъзможни мъчения, но не склонил да почете идолите и да се отрече от Христа
Накрая военачалникът наредил да го затворят в тъмницата на град Перинт, в Тракия, където останал седем дни. Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил послание от тракийския управител Флакин; в него му се нареждало да иде във Византия заедно с всички затворници. Военачалникът веднага тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко затворници за други престъпления.
Когато настъпила нощта, пътниците спрели да пренощуват в близко село. На другата сутрин всички тръгнали на път. В тоя ден вървели много бързо и до вечерта стигнали във Византия. Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по разпореждане на началника бил затворен отделно от другите, окован с железни окови и стегнат с дървени пранги; мъчителите искали с глад, жажда и тежки страдания да го накарат да се отрече от Христа и да изпълни тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите затворници пък били оставени във външното отделение на тъмницата.
Военачалникът Вивиан, като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия управител. Той заповядал да затворят мъченика в тъмница, но без окови, защото жена му била християнка и с много сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на смърт, щом като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика. Като разбрал, че по никой начин не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, управителят заповядал да му бъде отсечена главата извън града.