Православната църква днес чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
"В Средните Родопи има изключително силно разпространен култ на този ден. На множеството параклиси, които се намират в района обикновено на този ден се дават курбани, най-вече за здравето на шофьорите и за безаварийното им пътуване. Това е практика, която се спазва и понастоящем и която се е утвърдила като устойчива за нашия край“, каза д-р Ваня Йорданова - етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.