Преоткриване на автентичния Иван Вазов и неговото семейство

Марин КАДИЕВ

Силна, вълнуваща и въздействаща книга е написала за Иван Вазов писателката Павлина Павлова и я е озаглавила "Вазови - шапки долу!", исторически роман, но всъщност е и документален роман, защото е използван целият фактически материал за Вазов и рода му като спомени, анкети, писма, разговори, литературно-критически статии, изследвания и други източници. Когато е създавала тази книга, тя обобщава с възторжена тоналност: "Свещенодействах!". Затова тази книга е много лична, изстрадано изживяна и съкровено изповедна. И ни подтиква да преосмислим познатата фактология за Вазов, защото всичко познато и известно зазвучава по новому; защото е нагорещено от сърдечна топлота; направена е проницателна интерпретация на Вазовото битие и всичко е материализирано с изящен и експресивен рисунък и е постигната трогателна интимност и празничност. Това е сюжетна епическа творба, чете се с жив и нестихващ интерес и с естетическа наслада, а образите изникват от думите живи и емоционално въздействащи.

Романът се състои от две части: първата е за писателя Иван Вазов и преобладава като обем, а втората е по-кратка и е посветена на по-малкия брат генерал Владимир Вазов - героя от Дойран. Но най-интересното и интригуващото е, че Павлина Павлова използва много рядко срещан композиционен похват: моно формата, Аз-повествованието. Тя се е превъплътила изцяло в битието на двамата братя Вазови и през целия роман говорят те от първо лице. Това е изключително труден и рискован подход, но се е справила безупречно и така е скъсила дистанцията автор - читател; така се е появила една доверителност между тях. Тук Аз-формата не е фикция, не е художествена измислица - писателката се е сляла с Вазови, тя ги е субективизирала, вградила се е в тях, влязла е и в психиката им, накарала ги е да споделят монологично целия си живот. И в техните изповеди като на филмова лента преминава всичко видяно, чуто и преживяно от тях в миналото и настоящето им. В техните монолози са вплетени много диалози с различни хора, има вътрешни монолози и ретроспекции, лирически и философски отклонения, чрез които изразяват най-съкровеното от своя душевен свят. Очертани са и портрети на много писатели, хора на изкуството, интелектуалци, политици и държавници от онова време - всичко това обогатява и осветлява пълнокръвно образите на двамата братя Вазови.

Много може да се говори, и все в превъзходна степен, за тази книга на Павлина Павлова, защото всичко изобразено и изразено има неоценима познавателна и възпитателна насоченост; защото познатата фактология за Вазовия свят е интерпретирана оригинално и осветлена от нова гледна точка; защото написаното е стоплено от една Вазовска сърдечност, от една душевна прелест и нравствена чистота, които завладяват читателя.

Този изповеден роман на Павлина Павлова е неотразимо въздействащ; прочетеното доставя естетическа радост, внушенията водят към самоосъзнаване и преосмисляне на човешкото предназначение чрез Вазов и неговото семейство. И да преоткриеш не само него, но и себе си.