Виолина Доцева: Искам да има смисъл

ВИОЛИНА ДОЦЕВА е известна българска артистка както с театралните и екранните си превъплъщения, така и с независимите си музикални проекти. През май 2026 г. придобива голяма популярност, след като официално е обявено, че е избрана да изиграе ролята на примата Лили Иванова в предстоящия биографичен игрален филм "Лили - любовта е живот". През 2012 г. завършва средното си образование в 21. СОУ "Христо Ботев" в София с профил английски и испански език. През 2020 г. придобива бакалавърска степен по специалност "Музикална педагогика" от СУ "Св. Климент Охридски". През 2019 г. се дипломира актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
Виолина Доцева става част от трупата на Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово от средата на 2022 г. Там играе в "Една педя над земята", "Портретът на Дориан Грей", "Невидимо дете", "Изневеряват ли гъските", "Божанкалиите", "Слънчев ден". Паралелно участва в театрални проекти, ателиета в ТР "Сфумато" и събития на независимата сцена, сред които "Изгонване на бесовете - "Бесове" - "Програма Достоевски", реж. Иван Добчев, ТР "Сфумато"; "Девет нощи и половина" - участие в "Малък сезон" 2019 г. на "Сфумато", реж. Благой Бойчев; "SONgNETS" - музикално-театрален пърформанс, реж. Кристина Топалова, Yalta Art Room. 
Доцева се снима в "Алфа" (сериал, сезон 1), реж. Димитър Коцев-Шошо; "Татковци" (сезон 1), реж. Яна Титова, Павел Веснаков; "Откраднат живот" (сезон 7), реж. Павел Веснаков; "Лошо момиче" (игрален филм), реж. Мариан Вълев; "Между мен и теб" (късометражен), реж. Илина Перянова, където Виолина е авторка на аранжимента и изпълнителка на филмовата песен към едноименния филм. 
Има 9-годишен опит като уличен музикант и изнася самостоятелни акустични концерти. От 2023 г. създава авторска музика и издава синглите си "НАУЧИ МЕ", "ЩЕ", "С ТЕБ", "ДАЛЕЧ", "СПОМЕН". През 2026 г. излиза официалният й сингъл "Гордостта" като част от дебютния й албум "Сила".

- Виолина, скоро направихте премиера на дебютния си албум "Сила", представяйки го като музикално-театрален спектакъл в ТР "Сфумато". Как премина събитието и защо избрахте именно сцената на Театралната работилница?
- Премиерата беше зашеметяваща! Комбинирах събитието с рождения си ден и исках да направя подарък за рождения си ден на публиката и на мен с този, както го озаглавих, празник. В началото на спектакъла съм легнала в поле с пръст, с голяма лилава рокля като цвете и в момента, в който вдигнах глава и видях толкова много хора, близки и познати, осъзнах, че това наистина се случва, и то по най-красивия начин!
Реших да представим албума в театър, защото самият той е театрален и по замисъл. Има поезия и е изграден в една сюжетна линия за израстването и пътя към придобиването на сила, вътрешна, външна и духовна. Сцената на ТР "Сфумато" е амфитеатрална, което беше много важно за мен, защото албумът е по-интимен и исках да сме близо до публиката и да няма висота, от която гледаме, а някакво равенство, близост и искреност. Театърът е моя голяма тема в живота и като артист исках именно там да изразявам, търся и постигам. "Малкият сезон" е фестивал, в който винаги се включвам, а тази година за първи път и с авторски спектакъл. Темата "В търсене на изгубените ценности" беше много свързана и с албума "Сила", решихме с екипа, че е чудесна възможност да го разгърнем музикално-театрално през тази идея и да го представим в рамките на "Малък сезон" 2026.

- Какво представлява албумът "Сила", защо го озаглавихте така? Колко и какви песни включва? За какъв период от време са писани?
- "Сила" е кратък албум със 7 песни и 5 стиха. Въведения към всяка песен, интро и аутро на албума, които оформят една рамка на пътя. Сякаш откриваме един човек, застанал на път с избор, и след това се връщаме от началото на разказа, до момента, в който той е стигнал там и как продължава. Поред в албума песните са: "ИНТРО", СТИХ ГОРДОСТТА, "ГОРДОСТТА", СТИХ СМИСЪЛ, "СМИСЪЛ", СТИХ ЧЕРЕН ДЪЖД, "ЧЕРЕН ДЪЖД", СТИХ ТОПЛИНА, "ТОПЛИНА", СТИХ СИЛА, "СИЛА АУТРО".
Разглеждам албума и като стихийно присъствие на природата в нас самите - огън, вода, въздух, дъжд, слънце, вятър в живота ни. Реших да вплета в писането и създаването на албума всичко, което съм научила и изградила като подход в театъра. От 9 години се потопих в театралния свят, което откри в мен нови измерения на мисъл, съществуване и перспектива на реалностите. Това ми даде и различен поглед от музикалния в създаването на композициите и цялостния облик на албума.

Работих по всички композиции, създадени от мен първо с китара и глас, мелодия, текст, и след това аранжирани и съкомпозирани от Денис Попстоев. Това е авторът, с когото градихме цялостния музикален облик на албума. Тук бих споделила, че това е артист, който провокира в мен огромна вяра, вдъхновение и замах в творенето, именно защото повярва в мен и в идеите ми безрезервно. Използва всяка идея като порив и възможност за размах, и тотално се вслуша в търсенето ми, надгради го и пося от своя опит. Работихме по албума цяла година и прекарахме часове в откриване на моето звучене с проби, опити и посоки, в доизграждане на моя личен почерк в музиката и в израстване на уменията ми, утвърждаване на вяра в идеите ми, разгръщане. За първи път записах сама всички вокали в албума вкъщи, композирах изцяло въвеждащата и заключителната тема и вплетох в цялостната идея на албума любовта ми към писането на поезия, театъра и вярата ми. Работата с Денис ме научи на много в музикално, продукционно и идейно ниво, но и до голяма степен в житейско и творческо! За този процес тепърва ще разказвам в хода на споделянето на целия албум, защото смятам, че едно от най-ценните му качества е целостта му като послание, замисъл и случване.

- Какво е посланието, което бихте искали да стигне до хората?
- Албумът е вдъхновен емоционално и от близките ми приятели, семейството и личните трудности. Беше период на големи изпитания, през които минавахме някак заедно, от близко и далеч, и винаги въпросът "Как да намерим сила да продължим?" беше в основата на този период. Това е и моя лична тема от няколко години. И един по-поетичен поглед, който силно ме вдъхновява, е силата на растенията, тази смиреност, но и неистов порив, устойчивост, последователност, издръжливост, сила да пробият дори камък, за да живеят и да растат. Това е и основната тема за вдъхновение в дебютния ми албум "Сила" - сила в смирение. За първи път си позволих музикално и идейно да дам свобода и пространство на този проект да се случи и да израсне като път, като случване и градене в живота ми.

- След спектакъла посетителите са имали възможност да закупят физическо копие на албума с автограф. До септември това ще бъде единственият начин публиката да чуе "Сила", тъй като музиката няма да бъде достъпна в дигиталните платформи. Защо?
- Има нещо в това да вземеш писмо в ръце, да го докоснеш, помиришеш дори, сетивно някак. Това искам да е и първата среща с албума. Обичам старите обичаи и това как музиката е пътувала от уста на уста, от ръка на ръка, като послание, което можеш да занесеш вкъщи. С дизайнера на албума Стефан Стефанов от Do_vijdane отделихме много време обложката да не е просто корица, а да разказва. Вплетохме моя почерк, ръчно изписани стихове и послания, рисувани елементи, всичко, което можеш и си пращал някога, пишейки писмо. Така искам да стига до слушателя, като писмо.

- Паралелно като артист се развивате успешно и като изпълнител, който освен че пише текстовете и музиката на песните си, и си акомпанира на китара или пиано. Изявявали сте се дълго време като уличен музикант, какво Ви даде директният контакт с преминаващия обикновен човек?
- Това е любимото в живота ми. Даде ми искрено и неподправено общуване през музиката. Няма маска, няма образ, няма втори опит - тук и сега, щом минеш, можеш да чуеш, видиш и усетиш, да споделиш. Всичко на улицата е сякаш миг, среща и понякога наистина единствена. Научи ме на много вяра в мен самата, някак заземяващо всеки път и най-вече ме учеше какво точно е музиката. Общуване без конкретика на език, култура, етнос - просто и някак през чувството. Там учих най-много как да пея, как да се изразявам и да бъда все по-уверена. Получих и много вдъхновение от хората, усмивката им, това, което идват и споделят, именно защото няма граница, просто сме на равно, човек с човек в среща. Много смисъл ми донесе също, че имаме нужда от достъпност до културата и повече фокус в нея.

- На какво Ви научи "театърът на улицата", което НАТФИЗ не успя да Ви преподаде?
- На вяра в себе си и себеутвърждение, смелост. И също това да осъзнаеш собствената си уникалност и специфика, през нея да твориш, създаваш и живееш, свободно.

- Повечето млади актьори търсят бърза слава в телевизията, а Вие ставате част от трупата на Габровския драматичен театър "Рачо Стоянов", как попаднахте в нея?
- Колеги ми разказаха с много любов и възхита за театъра там. Любим мой режисьор - Петринел Гочев, беше щатен режисьор в трупата, беше лесно и много шеметно като решение, но определено добро и много вдъхновяващо!

- Какво мислите за екипа и работата си в Габрово? Как Ви приеха колегите?
- Страхотен екип, жив и развиващ се. Добре ме приеха, някои от тях с голяма радост и вълнение, бързо се сработихме и, бих казала, сега се обичаме с голяма част от целия екип на театъра. Правим смислени представления, фокусът не е "изкарването на пари", а смисълът на това изкуство, радвам се, че го споделяме като трупа. Има устрем към творене и това ме прави щастлива като част от ДТ "Рачо Стоянов".

- Габровският драматичен театър е известен с активната си фестивална дейност и честите си турнета в цялата страна. Пътувайки на гастроли с трупата, какви впечатления оставят във Вас отзивите на публиката в по-малките населени места?
- Хората обичат театъра и, струва ми се, там, където не всеки ден има пренаситеност на програмите, има по-дълбока любов, търсене и трепет след всяко представление. Много повече остават и искат да споделят впечатлението си, какво са преживели и усетили. И всеки град е различен като публика, всеки път е ново, като за първи път.

- Салоните пълнят ли се с хора?
- Да, има и ще има, човекът обича живото!

- Притежавате немалък опит и във филмовото изкуство, което е различно от театралното и дава друг заряд. Къде Ви е по-комфортно? На сцената или пред камерите се "разгръщате" в пълнотата си и успявате да се раздавате безрезервно на публиката?
- Не ги разделям, във всичко, което творя - в музика, кино, театър, влагам от себе си максималното възможно, стремя се към искреност, автентичност (вярвам в себе си, уча се да продължавам да го правя) и някак, щом съм там, искам да има смисъл. Затова и разгръщам във всяко, колкото мога и докъдето съм стигнала на този етап от живота.

- В разгара на лятото ще Ви остане ли време за почивка? Как обичате да релаксирате?
- Да. Професията ми обича лятото и аз също. Любимото ми място е Созопол и Синеморец, ще отделя време да си подаря и среща с морето там, за колкото... Обичам просто да гледам вълните, хоризонта, да съзерцавам и слушам. Като цяло - да съм сред природата, винаги е почивка.

- Какво Ви зарежда за творческата работа?
- Животът и всичко в него. Добрината на хората, вярата и действителността, която ни заобикаля. Щастлива съм тук, опитвам да седя в благодарност и да виждам, чувам и вървя.