На ЕС му свършват краката за прострелване

Колкото повече наближава началото на отоплителния сезон в ЕС и сакралната 2027 г., в която от Нова година ще бъде забранен вносът на втечнен природен газ (ВПГ) от Русия, а през есента и на тръбопроводния газ по дългосрочни договори, толкова повече нараства съпротивата срещу санкционната политика на Съюза.
Формите й са различни. Без много да се шуми, едни европейски държави увеличават рекордно покупката на руски ВПГ (Франция, Белгия, Испания), други (като Гърция) заплашват с директно налагане на вето, трети (като България) продължават да се правят на приятно разсеяни откъде идва препродаваният им природен газ. И това разсейване, граничещо с шизофрения, продължава вече пета година, на фона на все по-нарастващи еврорестрикции спрямо руските нефт и газ. 
В края на март т.г. известният български енергиен експерт, бивш депутат в 45-ото НС от "Има такъв народ" Иван Хиновски каза буквално следното пред телевизия "Евронюз България": "Обществена тайна е, че руският газ в ЕС, а и в България, се доставя чрез фирми посредници. Все още е мит, че Европа се е освободила от руските доставки на газ. Огромният процент от доставките на газ в Европа и България е с руски произход. Ако спрат този газ, ще усетим високи цени и липси."
Колкото повече Еврокомисията навлиза в санкционните дебри, толкова повече нараства сблъсъкът с националните интереси на страните членки, защото се изчерпват възможностите за санкции, които не ги засягат директно. Което и видяхме в перипетиите около приемането на 21-вия санкционен пакет. Да припомним, че той беше приет след няколко отлагания и със сериозни отстъпки спрямо редица страни, включително и България. 
Това отбелязва и британският вестник "Файненшъл таймс", който в публикация от 20 юли цитира неназован дипломат: "Това е 

сериозна криза за целия подход, основан на санкции 

Ако всички настояват за изключения и вратички, то до края на процеса всеки пакет от санкции се превръща просто в празна кутия." Т.е. става дума за профанация на политиката, основана на санкции. 
Американците, като (както изглежда) по-умните от двете страни на Атлантика, забелязаха това по-рано. Още през есента на м.г. в интервю за телевизия Ен Би Си финансовият министър Скот Бесънт определи европейските антируски санкции като "провалени", недостигащи своята цел. "Европейците ми казват: "О, ние приехме 19-и пакет санкции." Но аз мисля, че ако правите едно нещо 19 пъти поред, то вие сте се провалили", коментира Бесънт. 
Това, което американският министър казва за 19-ия пакет, важи и за 21-вия, а вероятно ще важи и за 31-вия. Думите на Бесънт много добре корелират с известния цитат: "Определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат." Казват, че първи го използвали в материали на американската организация "Анонимни наркомани" от 1981 г., само дето в нашия случай изобщо не са анонимни, но че са пристрастени към санкциите е очевидно. 
Но дискредитацията на самия санкционен подход е най-малкото. Европа търпи все по-големи и задълбочаващи се загуби, изразяващи се в икономическа стагнация на водещите й играчи. Става дума основно за ФРГ. 
Пет години бяха необходими на германските управляващи, за да признаят очевидното - икономическият мотор на ЕС "киха" и "гасне" не заради друго, а поради собствените им антируски санкции в т.ч. 
На 19 юли германската телевизия Цет Де Еф публикува интервю с канцлера Фридрих Мерц, в което той заявява, че кризата в германската икономика се дължи на "предизвикателства, идващи от Китайската народна република" и "продължаващата енергийна криза поради липсата на руския газ". А руският газ липсва поради политическите решения на хора като Мерц и сънародничката му Урсула фон дер Лайен, която през март т.г. заяви, че "отказът от руски енергийни доставки ще продължи дори ако в Европа възникне недостиг на енергия". По друг повод, но във връзка и с този, има един български уличен израз: "От студ умри, гъзар бъди!".
Европа няма да умре от студ, но плаща цената на индоктринирането на върхушката й с деиндустриализация и загуба на конкурентоспособност, което е вид отложено във времето самоубийство.
Ако не всяка седмица, то всеки месец пристигат информации за затворени производства, загуба на позиции на пазара (от Китай основно), фалити на големи компании. Последно обяви банкрут известният германски производител на акумулатори и батерии "Варта". Почти 140-годишната компания преживя две световни войни, но не успя да преживее политиката на последните германски правителства.
Трудно се стои на пазара, след като си притиснат от четири страни - американски мита, китайска конкуренция, "зелени" самоограничения и отказ от евтини суровини. Преди дни вестник "Берлинер Цайтунг" съобщи, че ако преди войната в Украйна във ФРГ са купували основно руски газ по 12 евро за мегаватчас, сега купуват друг газ по 60 евро за мегаватчас. Пет пъти по-скъпо.
 
Не е лесно да си фанатик

Но да погледнем и от нашата камбанария. В България по традиция нищо не ни плаши - нито антируски, нито антибългарски санкции, нито загубата на пазари, нито увеличението на цените на енергоносителите, нито загубите от нереализирани приходи. Живее се като за последно, но сметката винаги идва, номерът е да я плаща някой друг управляващ, народът и без това плаща винаги. 
И защото сме много богати, сега страната се съгласи да загуби приходи за 3 милиарда евро. Така излиза от писмения отговор на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков от 26 март т.г. до депутата от партия "Възраждане" Златан Златанов от 51-вото НС на неговия въпрос: "Какви ще са последиците от пълната забрана за внос на руски природен газ, включително по газопроводите и като втечнен газ, с крайни срокове през 2026-2027 г. в страните членки на ЕС?".
Трайков отговаря, че по съществуващите два договора на "Газпром" с "Булгартрансгаз" за транзит през "Балкански поток" (единият изтича през 2030 г., другият - през 2039 г.) възможните пропуснати приходи за България, за периода на двата договора, ще бъдат в размер на 3,8 милиарда евро, като при определени условия те могат да бъдат и по-малко - 2,7 млрд. евро, но тук не влизат възможните загубени приходи вследствие от спиране на доставките по краткосрочните договори за пренос на газ до 2027 г.
Към тази сума трябва да добавим и надплащането за природния газ, който внасяхме след спирането на директните доставки от Русия. Ако съдим от иска на "Булгаргаз" към "Газпром", това са поне 400 млн. евро. 
За сравнение - 3 милиарда евро са държавните капиталови разходи, разписани в последния бюджет. 
Да се върнем към Европа.
На 20 юли агенция "Блумбърг" цитира анализ на американската инвестиционна банка "Морган Стенли", че европейският пазар на дизелово гориво 

отива към криза в края на годината 

поради съвпадение на редица фактори. Два от тях са известни - войната в Персийския залив и спирането на износа на дизелово гориво от Русия (вторият по големина износител в света) поради украинските удари по руските рафинерии. На които в Европа, между другото, се радват. 
"От август нататък запасите от дизел в Европа ще започнат да намаляват трайно, като до ноември ще достигнат минимум от около 299 милиона барела - най-ниското ниво за този период от годината поне от 2015 г. насам", се посочва в анализа. 
Към същия момент се очаква нивото на резервите от газ в европейските газохранилища да се окаже най-ниското за последните 15 години, по данни на консултантската компания "Уд Макензи", цитирани от "Файненшъл таймс". Прогнозата е, че до края на октомври страните от ЕС ще запълнят само 76% от капацитета за съхранение, като доскоро изискванията на ЕК бяха за 90%. 
Експертите не очакват да има физически недостиг на газ през зимата, но очакват още по-високи цени, в т.ч. на електроенергията. А това означава нова вълна на деиндустриализацията, особено в Германия. 
Още през август 2014 г. тогавашният унгарски министър-председател Виктор Орбан каза пред местно радио: "Политиката на санкции, преследвана от Запада, породена от това, което вършат руснаците, причини повече вреди на нас, отколкото на Русия. В политиката това се нарича да се простреляш в крака."
Орбан се оказа много прав, а на ЕС, освен дизела, газа и индустрията, започнаха да му свършват и краката за прострелване.