Г-7 - Един излишен формат

Вярно е, че сега цялото внимание е насочено към събитията в Близкия изток. Но не може да отминем една среща, която се проведе в Канада. Става дума за поредната среща на Г-7. Какво точно се обсъждаше почти никой не разбра. Освен, че ще продължат да помагат на Украйна. Но и без тази среща това беше ясно от изказванията на европейските лидери. Другата цел беше да убедят Тръмп да наложи санкции на Русия и да бъде по-решителен в действията си срещу Русия. 
Тръмп отказва да наложи санкции, защото САЩ вече са загубили 300 милиарда долара от това. Тръмп е против налагането на таван на цените на петрола, който продава Русия. Най-много за това настоява русофобското ръководство на ЕС и особено Урсула фон дер Лайен. Тя настоява и за затягане на санкциите срещу Руската федерация. Председателката на ЕС получи отрицателен отговор не само от Тръмп, но и от Унгария и Словакия, които блокираха 18-ия санкционен пакет. И са прави, защото и на срещата в Канада Г-7 констатираха огромните загуби на европейската икономика от санкциите срещу Русия, които възлизат на 1,3 трилиона евро. 
Независимо от загубите, те предлагат след 2027 година да не се купува газ от Русия. Има и изказвания като това на Йоргенсен: “Колкото по-малко газ от Русия на европейския пазар, толкова повече ще бъдем свободни и силни“.
И как ще стане това, като Европа купува 20% газ от Русия? През 2025 г. Европа ще купи газ за 25 милиарда евро. Ще посочим за пример само Германия, която се деиндустриализира. Германската индустрия е загубила 100 000 работни места през 2024 г. В автомобилната промишленост за една година е загубила 45 000 работни места. До края на 2025 г. ще бъдат съкратени още 70 000 работни места. Всичко това заради отказа от евтина руска енергия. Или, както казва Новак: „Западът се опитва да запази статуквото, като се противопоставя на развитието на развиващите се страни.“ 
Срещата в Канада на Г-7 показа, че без САЩ групата се превръща в Г-6, която няма сили и възможности да реши нещо. Така е, защото групата не иска да приема решаващи действия без САЩ. Мерц иска САЩ да се присъединят към санкциите. Макрон се опита да убеди Тръмп да приеме проектозакона на Греъм за 500% санкции срещу държавите, които търгуват с Русия. Същият Макрон беше нахокан от Тръмп, който каза, че жадуващият за известност и популярност френски президент отново е допуснал грешка, като е казал защо Тръмп напуска Г-7. Като провал можем да отчетем и несъстоялата се среща на Зеленски с Тръмп, което е пореден удар върху украинския президент.
Но най-големият провал е липсата на обща декларация от срещата на Г-7. За първи път нямаше антируска декларация. Но затова пък Марк Рюте в навечерието на срещата на НАТО в Хага отново заяви, че членството на Украйна не е отпаднало от дневния ред. Такова упорство наистина не може да бъде разбрано, като се има предвид, че САЩ, а други държави, са против. Това само показва, че НАТО иска войната в Украйна да продължи. 
Г-7 след срещата в Канада е в агония. Както каза Медведев: „Г-7 е мъртва като формат“. Още по-ясно го каза бразилският президент Лула: “След създаването на Г-20 няма необходимост от съществуването на Г-7. Г-20 е много по-представителна.“ 
Всяко нещо има начало и край. Тази група е изживяла времето си. Тя вече не може да решава съдбините на света. Просто е излишна. А всичко, което е излишно, отива на бунището на историята.

Как "стратегията на таткото" 
на НАТО победи Доналд Тръмп

Може да я наречете "стратегията на таткото“. Когато ръководителите на НАТО обмисляха как да се справят с Доналд Тръмп на срещата на върха в Хага, те изглежда решиха, че само похвалите и ласкателствата не са достатъчни за тази задача. Вместо това те превърнаха висшата дипломация в изкуство на пресметливото подчинение, пише The Telegraph.
Точно както Виенският конгрес от 1814-1815 г. е организиран около бляскави балове и концерти - със симфония, дирижирана от самия Бетовен, и само британската делегация е изпила 10 000 бутилки вино, така и тази среща на върха в Хага е създадена с една единствена цел: да задоволи желанията, нуждите и волята на Тръмп.
Ако Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, вярваше, че Тръмп жадува за 10 000 бутилки вино, щеше да се погрижи за доставката им. Ако си мислеше, че Тръмп желае да се срещне с Бетовен, Рюте щеше да направи опит за възкресяване. Както се оказа, човекът, който стана най-дългогодишният министър-председател в историята на Нидерландия - и по случайност е на 58 години - публично приветства Тръмп като "татко“.
Когато президентът заговори за Иран и Израел, сякаш са каращи се деца, които трябва да бъдат разделени, Рюте услужливо се намеси: "Таткото понякога трябва да използва груб език“. Той бе възнаграден със самодоволна усмивка от обекта на обожание.
В сряда сутринта, когато повечето лидери бяха обсипани с въпроси от медиите, докато пристигаха на мястото на срещата на върха, на Тръмп бе позволено да влезе сам през отделна врата. Не му се наложи да дели светлината на прожекторите с малките, а именно останалите 31 членове на алианса.
Самите заседания на срещата на върха бяха свити до три часа, а декларацията - сведена до минимум. Един от служителите на НАТО нарича заключенията от срещите на върха "нашата Библия“, тъй като в тях се описваше всичко, което централата на алианса в Брюксел трябваше да изпълни.
Но "Библията" става все по-кратка. Декларацията от срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. надхвърля 11 000 думи. Миналогодишните заключения във Вашингтон бяха с общ обем от близо 5000 думи. А срещата на върха с "татко“ Тръмп в Хага? Само 424 думи в пет параграфа.
Всичко това отразява главния факт за НАТО, присъстващ още от раждането на алианса през 1949 г. Неговата учредителна цел е описана от лорд Исмай, първия генерален секретар, така: "В момента НАТО е в процес на изграждане - да държим руснаците вън, американците вътре и германците долу“.
Последната цел, за щастие, отпадна, но първите две са по-належащи отвсякога. Уви, те са и взаимозависими: за да не допуснем руснаците, е необходимо американците да останат вътре. Защо? Защото един факт остава постоянен от 1949 г. насам и няма да се промени в обозримо бъдеще: Америка е първостепенната свръхсила, чиято военна мощ превъзхожда цяла Европа.
Само на САЩ се падат 66% от общите разходи на НАТО за отбрана, останалите 31 съюзници осигуряват само една трета от тях. Оттук идва и гневът на Тръмп, споделян от неговите предшественици, че Америка плаща твърде много, а европейците безсрамно се възползват от това.
Европейските лидери признават, че този изключителен дисбаланс е най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО. Те знаят, че това трябва да се промени. Те също така са наясно, че желанието на Европа да пести средства за отбрана е довело до изключителна неравнопоставеност на силите около масата на срещата на върха на НАТО.
Много малко международни клубове имат един член, който осигурява изцяло две трети от силата на властта. Този суров факт дава на Тръмп това, което той цени най-много и с удоволствие използва - влияние върху други държави. Оттук и необходимостта да му се даде това, което иска. Единствената алтернатива, както веднъж се изрази Рюте, е "да научим руски“.
Краткото комюнике от срещата на върха отразява този зеещ дисбаланс на силите. Всички съюзници, включително и Америка, потвърждават своя "железен ангажимент към колективната отбрана, както е записано в член 5“. Но в замяна на това, че накара Тръмп да се присъедини към този ангажимент, Европа се съгласи да увеличи разходите за отбрана от сегашната цел от 2% от БВП на 3,5%, с още 1,5% отгоре за свързаната с тях инфраструктура.
Казано по-просто, те дадоха на "таткото“ всичко, което иска, като в същото време позлатиха същността с изкусно подчинение.

Фокус, със съкращения