В края на юни става ясно колко ще струват 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

До края на юни се очаква консорциумът между американската "Уестингхаус" и корейската "Хюндай" да даде фиксирана цена за строежа на двата нови реактора на площадката на АЕЦ "Козлодуй", заяви министърът на енергетиката Жечо Станков след откриването на международния ядрен форум край Варна, ежегодно организиран от "Булатом". Той каза, че не вижда причина оферираната финално цена от консорциума да има съществено изменение от коментираната вече в публичното пространство - около 16 млрд. евро. Станков обясни, че целта е проектната компания "АЕЦ - Козлодуй Нови мощности" да осигури 20 до 30% от финансирането, а останалите да дойдат от експортните банки на САЩ и Южна Корея. Те вече обявиха готовност всяка да даде по над 8 млрд. долара за частта от участието на съответните компании в проекта.
Станков посочи, че от корейската експортна банка не желаят да се коментира сумата, която са готови да дадат. От американската "Ексимбанк" е потвърден ангажиментът за 8,6 млрд. долара. Проектната компания разполага с капитал от 1,8 млрд. лв. за финансиране на бъдещите реактори, а до края на годината се очаква дружеството да получи още средства от държавния бюджет.
"В държавния бюджет има заложени 2,5 млрд. лв., които ще влязат в "Български енергиен холдинг". Ще направим много внимателна разстановка да насочим част от този капитал да влезе в "АЕЦ - Козлодуй Нови мощности" конкретно за осигуряване на собственото финансиране по проекта. Това е жизненоважно, за да покажем на нашите партньори, че подхождаме изключително сериозно към този проект и ще подсигури необходимото от държавата финансиране. Колко ще е конкретната сума предстои на база на обсъждане да преценим, понеже е изключително важно да продължи работата и по новите ПАВЕЦ, които в момента подадохме в Европейската комисия като проекти от общ интерес. Също така Вертикалният газов коридор, изграждане на новата мрежа на 400, 110 и 220 киловолта на ЕСО. Имаме голямо портфолио от проекти. Трябва да бъдем внимателни, да използваме всяка стотинка по необходимия начин, така че да развиваме целия сектор“, каза министърът.
Станков посочи, че е изключително важно и консорциумът за строежа да спази ангажимента си за фиксирана цена, за да е наясно държавата какви разходи има да поема.
По думите на министъра при стриктно спазване на графиците на проекта за 7-и и 8-и блок, договорът за строителство трябва да бъде сключен догодина, а през 2033-та, най-късно 2034 г., първият реактор трябва да бъде въведен в експлоатация. Очаква се другият да започне да работи в рамките на следващите две години.
Енергийният министър каза, че ще се работи по развиване на следващи ядрени проекти на площадката на АЕЦ "Козлодуй", но отбеляза, че ще се работи и за удължаването на живота на сегашните реактори, който изтича през 2047 и 2049 г.
Председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев смята, че след 2051 г. страната ни ще има нужда от още ядрени мощности. Станков отбеляза, че по възможност ще се търси допълнително удължаване на експлоатацията на 5-и и 6-и блок на централата.
По думите му на площадката на АЕЦ "Козлодуй" има възможност за разполагане на още блокове и „трябва в момента да се съсредоточим максимално бързо за намиране на компании, които имат нужда от тази енергия". Според него не само Козлодуй или Белене са подходящи за подобни центрове за обработка на данни.

Проектът "Белене" може да бъде възобновен

За проекта АЕЦ "Белене" Станков коментира, че за момента се очаква решение на Съвместния съвет за управление дали оборудването да се продаде на Украйна, каквото решение има на парламента, или да се възобнови проектът.
"Готови сме за всякакъв тип сценарии", заяви Станков и допълни, че се изчаква решението на управляващите и евентуално на парламента.
"Най-лесният вариант е да се продаде оборудването. Преди това трябва да проучим всички възможни варианти, включително на база на интереса за центрове за изкуствен интелект, центрове за данни, за да се проучат възможностите. При разговорите в САЩ с такива инвеститори се оказва, че на повечето места, където те желаят да инвестират, тепърва им обещават доставката на енергия след 10 до 12 години. България е готова много по-рано да направи това", каза Станков.
По думите му бъдещите дейта центрове у нас могат веднага да получат необходимата им енергия, тъй като страната в момента е нетен износител и излишната енергия може да отива за тях. "Това ни дава шанс, докато се строят новите реактори, тези центрове да имат мостово захранване с енергия, а когато са готови, директно да получават енергия от тях", обясни енергийният министър.

9000 мегавата солари чакат на опашка за присъединяване към мрежата

9000 мегавата фотоволтаични централи, 1000 мегавата вятърни и 7000 мегавата батерии чакат на опашката за присъединяване към българската електроенергийна мрежа, каза по време на конференцията Антон Славов, председател на УС на Електроенергийния системен оператор.
Към момента има присъединени 4700 мегавата соларни централи, 705 MW вятърни и 300 MW батерии, обясни той.
По думите на Славов развитието на ядрената енергия ще помогне за внедряването на още възобновяеми източници. "Блоковете са необходими за поддържане на инерцията в страната, а редуцирането на производството от въглищните централи повишава значението на ядрените мощности“, каза той.