02 Юни 2026вторник19:19 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Свързаният с договора с "Боташ" Росен Христов става шеф в ДКК

автор:Дума

visibility 406

Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, свързан с договора с "Боташ", е предложен за член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК). Това става известно от протокол от проведено Общо събрание на ДКК на 26 май. Протоколът е подписан от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, който е принципал на дружеството. Документът е публикуван в Търговския регистър, но промяната още не е вписана.
Освобождават се досегашните членове на съвета на директорите на ДКК и се назначават нови, сред които и Христов. 
ДКК управлява активи за милиарди. Под шапката й са държавни компании с разнородна дейност. Перлата в короната са оръжейният завод ВМЗ Сопот и търговецът на оръжия "Кинтекс". В холдинговата структура влизат още производителят на млечни продукти "Ел Би Булгарикум", през дружествата за рекултивация на уранови и други мини "Еко Антрацит" и "Екоинженеринг-РМ" до почти фалиралото държавно строително дружество "Монтажи". Под шапката на ДКК влязоха още Институтът по маркетинг и Националният институт за изследвания и сертификация.
13-годишният договор с "Боташ" беше сключен с участието на български държавни дружества в началото на 2023 г., когато управлява назначеното от Румен Радев служебно правителство на Гълъб Донев. Според неговите клаузи България получава достъп до капацитета на турските газови терминали и преносна система – като трябва да плаща за това всеки ден, независимо дали се възползва от достъпа или не. Тогава Христов е взел дейно участие в преговорите с турската страна.
Договорът е обект на тежки критики в продължение на години от страна на политици и експерти, според които страната няма нужда от резервирания капацитет, а плаща огромни суми - около половин милион долара дневно, като дори не е в положение да предоговори неизгодните условия. Радев и приближените му отричат и твърдят, че причината за щетите е, че договорът не се използва както трябва.
През 2024 г. парламентът предаде доклад по темата на прокуратурата и ДАНС, като поиска сделката да се разследва. През 2025 г. Христов беше обект на обиск и разпит покрай въпросното разследване.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ