Нона Йотова: За мен театърът е храм

За мен театърът е храм. В него трябва да се влиза като в някаква светиня, казва пред БТА актрисата и певица Нона Йотова, която вчера празнува юбилей. По думите й театралното изкуство е сложна материя, която трябва да се изучава дълго време и в която трудът има не по-малко значение от таланта.
Йотова не приема думата "театър" да се използва като определение за нелепи ситуации в обществения живот. Не одобрява и превръщането на сцената в средство за политическа пропаганда, като разграничава подобни прояви от изразяването на гражданска позиция чрез изкуството. За нея отговорът на въпроса кое изкуство е истинско е прост: "Истинското изкуство вълнува. То докосва душата на човека. Дали ще предизвика смях или сълзи, те трябва да бъдат истински."
Актрисата разказва, че винаги е обичала рождените си дни и ги възприема като своеобразно постижение в човешкия живот. Спомня си празниците, които майка й организира в детството й, и казва, че за нея няма значение дали ще празнува с много хора или само със съпруга си. 

Семейството и изкуството

Нона Йотова е родена на 25 октомври 1966 г. в София. Баба й е народна певица, двамата й вуйчовци са музиканти, а майка й - Елка Недкова, е литераторка, авторка и изпълнителка на песни, някои от които мнозина възприемат като народни. Баща й Кръстьо Кръстев е писател и журналист. През годините заема позициите на главен редактор на вестник "Народна армия" и директор на Военното издателство. Автор е на белетристични и публицистични книги. "Но голямата му любов беше театърът. Може би затова и аз избрах театъра", разказва Йотова.
Още като дете актрисата се занимава с класически и модерен балет, джаз танци, рисува и свири на пиано. "Учудва ме, че често ме питат дали съм певица или актриса... Почнах първо да рисувам, после да танцувам, да пея и така - извадих късмет. Сега опитвам от всичко... Станах и актриса", разказва Нона Йотова.

Първи стъпки и първи български женски театър

Професионалните й изяви започват през 1986 г. във Вариететния театър в Габрово. Като стажант-актриса играе Снежанка в мюзикъла "Снежанка и седемте актьора" и Клара в "Червени рози".
Кандидатства четири пъти, за да постъпи във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (ВИТИЗ). "Да вляза във ВИТИЗ за мен беше не цел, а средство да осъществя огромното си желание да играя в театъра - затова и кандидатствах упорито година след година", разказва тя. През 1991 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Елка Михайлова.
След дипломирането си Йотова и режисьорът проф. Николай Георгиев основават Първия български женски театър. Дебютната й роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка, в която съчетава фехтовка с оперно пеене. Самата актриса определя изпълнението като голяма авантюра. През 1992 г. именно тази роля й носи покана от Театър "Българска армия".
Актьорът Васил Михайлов определя таланта на Йотова като разностранен и смята, че тя изпреварва времето си, тъй като съчетава различни изразни средства на изкуството. "Най-важното за актьора е да има някаква магия, която да се предава от него към зрителите", казва актрисата.

Другите сцени

През годините играе в Театър "Българска армия", Театър "Възраждане", Свободен театър и Театър 199. Сред ролите й са Лейди в "Насред дървото" от Питър Устинов, Паулина в "Неконсумиран брак" от Тадеуш Ружевич, Джоузи в "Луна за несретници" от Юджийн О'Нийл, Сюзън в "Топаз" от Марсел Паньол и Тартальона в "Красива птичка с цвят зелен" от Карло Гоци.
На сцената на Театър 199 участва в спектаклите "Влюбена, сгодена, изчезнала" от Щефан Фьогел и "Пиеса за двама" от Тенеси Уилямс. Отпечатъците й са на Стената на славата пред театъра.
Йотова има роли и в киното и телевизията. Сред продукциите с нейно участие са: "Някога... някъде..." (1996), "Трите лели" (1997), "Клиника на третия етаж" (1999), "Емигранти" (2002), "Пътуване към Австралия" (2003), "Патриархат" (2005), "Шивачки" (2007), "Летете с Росинант" (2007), "Рут" (2009).

Музика, поезия и обществена дейност

Наред с актьорската си кариера Нона Йотова композира и изпълнява авторски песни, повлияни от българския фолклор. Много от тях са по текстове на майка й Елка Недкова. Сред тях е "На моето момиче" - първата нейна песен, продадена в чужбина.
Йотова издава седем албума - "Омана" (1993), "Среднощният вятър" (1996), "Нона" (1997), "Не завиждам" (2001), "Terra Incognita" (2003), "Преоткриване" (2004) и "Ловци на бисери" (2023). В началото на 1998 г. е обявена за Поппевица №1 за 1997 г. в класацията на "Арт рок център".
Същата година дебютира като театрален композитор с музиката към детския спектакъл "Златното момиче" от Кева Апостолова в Театър "Възраждане". Авторка е и на музиката към "Магическа реалност" по произведения на български символисти и към спектакъл, посветен на Николай Лилиев.
Първите си стихове пише на 20-годишна възраст. Част от тях по-късно стават текстове на песните й, а през 2009 г. издава стихосбирката "Ще потъна в очите ти".
През 2003 г. е водеща на научнопопулярното предаване за археология "Непозната земя" по Българската национална телевизия. От 2017 до 2021 г. е народен представител в 44-ото Народно събрание от гражданската квота на БСП.
Йотова е артистичен директор на националните театрални празници "Звездите на театъра" в Разлог, организирани от Община Разлог и "Нона попарт". Единадесетото издание на фестивала се провежда от 18 до 22 юни 2026 г. При откриването му Йотова споделя, че в период на големи трудности я е крепяла мисълта за предстоящата среща с публиката и за онова, което ги обединява - любовта към театъра.

БТА