Пълзяща цензура

Доживяхме след 33 игри на демокрация, либерализъм, пазарна икономика, довели до повсеместна сиромашия, да чуем от устата на председателя на парламента Росен Желязков, че депутатите от БСП можели да се срещат с външни хора в НС, само ако той им позволи.
Поводът за това сатрапско изявление е, разбира се, скандалът около договора с "Боташ", който задължава България да дава по половин милион долара на ден, независимо дали ползваме газовата тръба с Турция или не. БСП иска да стане публично известно какво съдържа този договор, както и съд за подписалите го длъжностни лица и служебни министри.
И, естествено, това предизвика остра реакция у Желязков, ГЕРБ и президентството. Но чак пък да се опитат да запечатат устите на депутатите от БСП не се очакваше.
Досега на цензура подлежеше само медийният сектор и това предизвикваше единствено глух ропот сред колегията и съответно читателите, зрителите и радиослушателите. Но ако се допусне цензурата да плъзне и в парламента, играта загрубява и това ще засегне пряко демократичните достижения като прозрачност и гласност.
Корнелия Нинова хубаво му поиска оставката на Желязков, но другите опозиционни партии е добре да се размърдат по този казус. Днес депутатите на БСП са подложени на цензура и ограничение на правата, но утре идва и техният ред.
Пълзящата цензура ще доведе не само до ограничаване на свободата на словото, но лека-полека и до окастряне на гражданските права на всички ни.