Трудовите номади

Европейските лидери се канят да обсъдят отложените с близо година заради "Брекзит"-а промени на начина, по който правителствата ще подпомагат безработните "гастарбайтери", дошли в ЕС от друга страна членка. Явно, в Европейската комисия, която ще предостави на лидерите своите последни решения за въвеждането на по-ясен регламент за справяне с източването на социалните системи на по-богатите страни от общността, са се събудили от летаргията, породена от редица други тежки и дори критични проблеми. Като например несвършващата миграционна вълна.
Очевидно е, че не се търсят механизми за някакви по-мащабни ограничения в процедурите, допускащи правото на помощи за безработни. По-скоро иде реч за създаването на строен и ясно функциониращ регламент, в който търсещите работа в рамките на Евросъюза ще могат да разчитат и на добре обоснована система от допълнителни стимули, важащи в единния трудов пазар на общността.
Нека не забравяме факта, че погледите на "трудовите номади" са насочени предимно към водещите европейски страни, на които май отдавна им писна чужди безработни да се впиват в социалните им системи и да "смучат кръвта им"(както неведнъж се чуват подобни обвинения) нищо, че в основата и същността на самия ЕС е заложен принципът за "свобода на придвижване за всички европейски граждани". В същото време възниква и въпросът за реалното право, а и възможност всеки да се установява там, където пожелае. Което априори е почти абсурдно, защото със сигурност накърнява съответни държавни, икономически, финансови, а и чисто човешки интереси. Сега с новите правила само лъсва още един детонатор на измислените принципи на ЕС в сегашния му вид. Те един по един гърмят, като все повече доказват, че е избран грешният изход - Европа на по-богатите да се изолира от "парцаливците". А за да са еднакви правилата, трябват първо общи мерки срещу бедността, която гони хората в по-заможни държави.