6 юни е рожденият ден на големия руски поет Александър Сергеевич Пушкин. Датата официално е обявена от ООН за Ден на руския език. Пушкин се смята за основоположник на съвременния руски език. А самият руски език е един от шестте официални езика на ООН. Език, на който е създадена велика култура. Нека не забравят това плиткоумните хулители на всичко руско.
Представяме стихотворението на А. С. Пушкин, написано през 1831 година и посветено на годишнината от Бородинската битка и на последвалия разгром на армията на Наполеон, опитал да покори непокорима Русия.
БОРОДИНСКА ГОДИШНИНА
Ний славим Бородино с чест,
бойците, дето там умряха,
твърдейки: "Няма ги онез
тълпи, Русия що грозяха.
Не тръгна ли Европа в бой?
И кой я водеше тук, кой?!
Но срещна твърдост вража орда,
отбихме нейния напор,
прекършихме ний воля горда
и равен бе неравен спор.
Какво? Забравят своя бяг
и щика руски в длан корава,
забравят те и студ, и сняг,
погребли жалката им слава.
Примамват ги ония дни,
кръвта ни пак ги пияни:
тежко на тез, за кръв тъй жадни,
че дълъг ще е май сънят
на гостите в гробове хладни,
щом в руските поля заспят!
Елате тук: Русия ви зове!
Но знайте вие, скъпи гости!
Не ще ви Полша поведе:
ще минат само ваште кости!..."
Отдавна беше... Ето на,
пак тичат наште знамена
в отново паднала Варшава;
и Полша, като воин в бяг,
в праха захвърля бранна слава -
и бунта почнал стихва пак.
На храбрите - хвала и чест;
те във праха не са лежали;
не ще напомним с нищо днес
това, що старите скрижали
в преданията си таят;
те няма там да изгорят;
те на лика на Немезида
не ще съгледат поглед лих,
нито ще чуят пък обида
от музата на моя стих.
Но вий, смутители в дворци,
лесноезични вий витии,
вий, черни, бедствени звънци,
които черните Русия!
Що взехте вий?... Руснака, как,
днес колос болен ли е пак?
Все тъй ли северната слава
е притча пуста, сън и дим?
Кажете: скоро на Варшава
ли пред закона ще мълчим?
И где да се оттеглим, где?
Зад Ворксла ли, земя безкрайна?
На кой Волинск да се даде?
И на кого пък там... Украйна?
Приемайки метежните права,
ще ни напусне ли Литва?
И Киев, сила златоглава,
баща на наште градове,
нима с размирната Варшава
ще слее святи гробове?
И бурният ви шум и вой
смути ли руския владика?
И кой глава наведе, кой?
Венец: за вас или за щика?
И как е Русь? Война и мор,
и бунт, и външния напор
на бурите сърцето пари -
но вижте: как стои тя, как!
Наоколо война, пожари -
и Полша е покорна пак...
Победа! Ах, тъй сладък час!
Русия! Гледай надалеко!
Гърми със милионен глас!
Но стъпва край ковчега леко,
там, де е той глава склонил,
за зли обиди отмъстил,
пред този, със ръка корава
превзел Таврида, Ереван
и на когото светла слава
му сви венец от тройна бран.
Да беше оживял, велик,
Суворов би видял Варшава:
Ще трепне сянката му в миг
от блясъка на нашта слава!
Ще благослови той теб, герой,
страданието, вечния покой,
другарите ти млади, смели
и вестите за оня час,
тъй бързо днеска долетели
със неговия внук до нас!
1831 г.
Превод Петър Алипиев

