Ще има ли скоро Европа единна енергийна мрежа

Апостол Апостолов


Европейската комисия планира да представи в началото на следващата година дълго чаканата стратегия за електрификация. Това става ясно от кратко съобщение по повод предстоящата среща на енергийните министри на 20 октомври в Люксембург. Темата е сред ключовите в дневния ред наред с окончателното спиране на транзита на руски газ и нефт, както и състоянието на еврозоната.
От наглед витиеватия и официозен брюкселски стил, в съобщението с дневния ред са маркирани дебати по няколко дълго чакани проблема за енергоемкия бизнес. За тях  различни асоциации, начело с флагмана Еurelectric, над две години апелират за бързи действия по отношение на електрификацията и нейното разширение към Югоизточна Европа включително и България. За бранша това е пътят към постигане на чист зелен преход, декарбонизация на транспорта, промишлеността и енергетиката.
В последния доклад за състоянието на енергийната система Power Barometer изрично е подчертано, че инвестициите в стабилни мрежи непрекъснато нарастват от 2 милиарда евро през 2020 година до 7 милиарда към днешна дата.

Сумата е недостатъчна 

и за стабилна система ще са нужни спешно още солидни инвестиции. В едно по-старо проучване се споменава за колосалните 400 милиарда евро до 2030 година в няколко направления: насърчаване на механизми за стимулиране на устойчивостта, инвестиции в дигитална трансформация, за адаптиране към променящия се климата и др.
Прогнозата е, че до 5 години в Европа ще има между 50-60 милиона термопомпи, 65-70 милиона електрически превозни средства (ЕПС) и над 600 гигавата допълнителен капацитет от възобновяеми източници, както е предвидено в REPowerEU. Около 70% от този капацитет ще бъде пряко свързан с разпределителните мрежи – електрическите линии, които преминават през градовете и селата и свързват все повече ветрогенератори и соларни инсталации. Въпреки че стават все по-важни за декарбонизацията на континента, разпределителните мрежи в Европа се сблъскват с тромави разрешителни и недостатъчни инвестиции, в резултат на което капацитетът им е все по-ограничен. „Подготовката на нашите електрически мрежи за системите с нулеви нетни емисии трябва да бъде основен приоритет през следващите години, както на ниво ЕС, така и на национално ниво“ – коментира преди време за 3e News от Брюксел генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби. А в едно друго свое изказване пък апелира за „изпреварващи инвестиции в енергийната мрежа, гъвкавост на тарифите и дългосрочни планове.  
Към воплите на сдружението се присъединяват и техните колеги от Cefic с настояване  Европейската комисия да излезе с план за улесняване на достъпна и чиста електрификация на промишлеността, създаване на необходимата мрежова инфраструктура.
„След като са прекарали години в съсредоточаване върху водорода, политиците трябва да насочат вниманието си към пряката електрификация, защото именно тя може да доставя 90% от топлината за промишлени процеси до 2035 г.“, апелира също мозъчният тръст Agora Industry.

Колко е зле положението?

Излязъл през 2024 доклад Grids for Speed показва, че инвестициите в разпределителната мрежа трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г. Постигане на скорост на мрежата значително ще намали вноса на изкопаеми горива, ще създаде повече от 2 милиона работни места. Това ще доведе и до по-големи икономии на енергия и ще осигури по-надеждно електроснабдяване, като същевременно ще ускори декарбонизацията на европейската икономика.  Липсата на инвестиране би застрашила 74% от бъдещите връзки в ключови технологии за декарбонизация като електрически превозни средства (EV), термопомпи и възобновяеми източници.
Едно от възможните решения, предложени на Европейската комисия, е създаване на Банка за електрификация в рамките на предстоящия План за действие за електрификация, координиран с  този за „Чиста индустрия“. Тя ще централизира експертиза, възможности за финансиране и инструменти за намаляване на риска на едно гише, управлявано от Комисията и подкрепено от Европейската инвестиционна банка, както и от държавите-членки. Този инструмент трябва да предоставя компенсация за критични капиталови разходи (CAPEX), както и условна подкрепа за оперативни разходи (OPEX) по време на преходния период на индустриите.
Финансовото звено няма да има за цел създаването на нова инвестиционна фирма, а по-скоро предоставя комплексен финансов инструмент за обединяване на нови възможности за финансиране от ЕС и държавите-членки в единна точка на достъп. Експертен съвет по въпросите на електрификацията ще информира работата на банката като анализира индустриите, които имат нужда от подкрепа и идентифицира съществуващите пазарни пречки.
До този момент от Европейската комисия са анонсирали, че са започнали първични сондажи до страните членки за електрификацията и рационалното използване на енергията. Очаква се всякакви критики и предложения да бъдат окомплектовани в доклад до края на ноември.

Гласът на България

България има редкия шанс да бъде в епицентъра на предложенията с инициативите на евродепутата ни Цветелина Пенкова, която усилено настоява за ускоряването на изграждане на единна, свързана и стабилна електропреносна мрежа. Това е огромна възможност за България, тъй като тази електропреносна мрежа ще започва от нашата страна. Много активно вече се говори за Коридора "Юг-Север", но ние имаме потенциала да развие и Коридор "Изток-Запад". Не можем да чакаме нови кризи или спирания на тока, за да действаме. Трябва ни по-добра свързаност и сътрудничество – не 27 отделни и затворени национални системи, а една обща европейска енергийна мрежа“, коментира тя през септември в Брюксел за 3е News.
А за да имаме по-добра свързаност и сътрудничество страната има нужда от предвидимост и стратегия, за която отдавна апелира председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков. Още през 2023 година в радиоинтервю той препоръчва на управляващите тогава цялостна визия за по-нататъшното развитие на енергийния сектор в стратегически план.
Две години по-късно през управленските министерски кресла се изредиха не един и двама служебни избраници на народа – стратегията обаче си стои като един хубав пожелателен елемент в неопределеното бъдеще. И както обикновено се получава, бизнесът (не само в България, а дори и в една уредена Нидерландия и Белгия) запретва ръкави и къде със собствени мускули, къде под формата на публично-частно партньорство успява да напредва с проекти, които да го приближат до желания климатичен преход.
Последният такъв проект е за изграждане на мрежа от зарядни станции с национално покритие, предоставящи неограничен достъп за обществени и частни пътнически, лекотоварни и тежкотоварни електрически превозни средства.
За повече подобни проекти в цяла Европа се препоръчва и в доклад  Boston Consulting Group (BCG)  към европейския оператор на преносна система (TSO). „Без бързи иновации в начина, по който се финансира мрежовата инфраструктура, Европа рискува да има производство на възобновяема енергия от световна класа, което обаче да не може да стигне до потребителите, защото мрежата не е в крак с темпото“, казва Том Брийс, партньор в BCG и съавтор на доклада. 

3e News.bg

*Авторът е кореспондент на 3e-news за района на Бенелюкс
**Заглавието е на редакцията