Стихотворения от Христо БОТЕВ

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата, 
като човек - що да прави? - 
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква затуй ходи,
че черквата й търговия!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави? - 
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И всекиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.



Моята молитва

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже! 
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже, -  
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода - 
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине 
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...



Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що Спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи и ще си спасиш душата"?!

Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови, 
не чуй се от тях глас за свобода;
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости1

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор броиме време
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра  в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода! 



Борба

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарът бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на всяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря - 
"Бой се от бога, почитай царя!"

Свещена глупост! Векове цели
разум и съвест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм ази",
думай, моли се и твърдо вярвай - 
бог не наказва когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство 
на тая пуста земя царува! 
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи 
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"