Объркан свят

(Продължение от миналия брой)

Истерията на европейските лидери достигна до кресчендо на Копенхагенската среща. Там се говореше за война и за оръжия. Изказаха се най-фантастични предположения. Вадефул, министър на външните работи на Германия заяви, че Русия може да нападне Европа до 2030 година. Бившия военен министър на Великобритания Бен Уолъс призова Крим да бъде удушен и да не става за живеене. Кримският мост да бъде разрушен. А ракетите „Томахоук“ не водели до ескалация, а до изравняване на силите. На същата среща отново повдигнаха въпроса как да откраднат 140 милиарда евро от руските активи. Жалко, че фон дер Лайен е немкиня и не знае какво е казал Бисмарк: “Руснаците винаги идват за парите си.“
Големият проблем на евробюрократите е, че те се страхуват да останат сами срещу Русия. Всички лидери от Стармър до Макрон и тези от ЕК се молят на САЩ. Ще цитирам само Кая Калас: “Европа не може сама да понесе украинското бреме. САЩ да помагат.“ Столтенберг се обади от нафталина: “Украйна да бъде приета в НАТО.“ Украински депутат иска ядрено оръжие в Украйна. 

Истерик до истерика 

В Европа звучи един рефрен - да се провокира САЩ да се намесят във войната. Готови са на всякакви провокации това да се случи. В историята има много примери. Да си спомним само три. Така направи Хитлер, за да започне войната с Полша. САЩ направиха провокация в Тонкинския залив, за да се намесят във войната с Виетнам. Да си спомним и провокацията на Колин Пауъл, който безсрамно излъга с една фалшива епруветка за нахлуването в Ирак. А сега на мода са дронове, самолети, хибридни атаки, а може би ще измислят нещо още по-провокативно. Важното е да се създава напрежение, да се насажда страх. Но това напрежение струва скъпо на европейските граждани. Непрекъснатите послания за война водят до нервен срив и безсмислени харчове за строителството на бомбоубежища, бункери и други подобни, които струват стотици хиляди евро. Правят се пари от страха на хората. Увеличаващите се военни бюджети, съкращаването на социалните разходи, помощта за Украйна водят до социални протести, до антивоенни демонстрации. 
Европа е уморена от управлението на неолибералната демокрация. Системните партии не говорят за истинските проблеми на обществото. Повечето срещи, които се провеждат преминават като под индиго. Така беше и на последната среща в Копенхаген. Пак от същото - въоръжаване, война, заплахи от Русия. Нито дума за социално-икономическите проблеми, за миграционната криза, за финансовите проблеми. В международните отношения езикът на дипломацията отстъпи на езика на войната. Ненапразно на Валдайския форум Владимир Путин каза, че е време на международната арена да се върне класическата дипломация.
Големият проблем на ЕС е Европейската комисия и нейната председателка Урсула фон дер Лайен. Нейното военолюбие, патологичната й русофобия разрушават ЕС много повече, отколкото Русия. Прав е Сиярто, който казва, че Еврокомисията е Украинска комисия, която защитава Украйна, а не държавите членки на ЕС.
САЩ също допринасят много за проблемите на Европа, особено в икономически и търговски план. Тръмп заяви, че Европа не е градина, а ад. И той помага за този ад. Американският президент принуждава Европа да не купува от Русия петрол, газ, въглища и да не си сътрудничи с Русия в областта на ядрената енергетика. Всички тези изисквания водят до по-високи цени, намалява се конкурентността на европейското производство. Постави изискване ЕС да наложи санкции на Китай и Индия. Принуди НАТО да купува оръжие от САЩ, защото не иска повече да плаща за войната в Украйна. Както винаги САЩ забогатяват от войните за сметка на Европа. Така беше и по време на Първата световна война и във Втората световна война.
Има един въпрос, чийто отговор е противоречив. 

Поема ли Тръмп по пътеката на войната? 

Той иска да бъде президент на мира и да получи Нобелова награда за мир. Многократно е заявявал, че това не е неговата война. След срещата в Аляска се появи лъч надежда за дипломатическо уреждане на военния конфликт. Не мина много време и последваха няколко изявления, които промениха реториката на Тръмп. Казват, че станала проукраинска. Насърчи Зеленски като каза, че Украйна може да си върне всички територии. Нарече Русия книжен тигър. Продава оръжие на НАТО, предназначено за Украйна, предава и разузнавателна информация. От друга страна оттегля финансовата поддръжка за Украйна, спира парите на Прибалтийските държави. Противоречивите изявления и стъпки безспорно се дължат на натиска на европейските лидери и вътрешни проблеми на САЩ. Но тези изявления и действия не помагат да се намери път за прекратяване на военните действия. Има различни коментари по повод противоречивите изказвания и постъпки на Тръмп. Ще видим в бъдеще какви ще бъдат действията му.
Когато говорим за объркания свят, не можем да отминем 

въпроса за ценностите, 

защото там объркването е още по-голямо. Говорят ни красиви приказки за демокрация, за свобода на словото, за правото на избор, за свободен и отворен пазар. Какво се получава всъщност? Една илюзия за демокрация и ценности и големи лъжи. Къде отиде свободата на словото? Наложи се тотална цензура. Забраниха всички руски медии, филми, култура. В европейските медии не може да проникне друга информация освен официалната. Всички, които не изповядват фалшивите либерални ценности, са путинисти, деградирали и безмозъчни. Всеки, който има различно мнение, е заклеймяван като русофил. 
Свободната търговия и тя отиде в помийната яма. Срещу Русия са наложени 30 000 санкции и се забранява да се купуват руски въглероди. С много страни се водят тарифни войни. За свободни и демократични избори и дума не може да става. Отмениха изборите на първия тур, спечелен от Джорджеску, и не му позволиха да се яви отново на избори. Павел Дуров разкри, че френското разузнаване го е помолило да цензурира Телеграм канал по време на изборите в Румъния. Още по-фрапиращ е случаят в Молдова. Пъхнаха в затвора Евгения Гуцул, защото не е съгласна с политиката на румънската гражданка Санду, която се явява по съвместителство президент на Молдова. Чрез съда забраниха на няколко партии да участват в изборите. Извършиха се многобройни обиски и арести на опозиционни лидери. Невероятната европейска демокрация намери израз и в откриването на изборните секции. В Русия, където живеят 350 000 молдовани, се откриха само 17 секции. В Москва две. Как може всички желаещи да гласуват? В Приднестровската република, която е част от Молдова, живеят около 277 000 избиратели. За тях се откриха само 12 секции. Освен това затвориха три моста и ги отвориха минути преди да приключи изборният ден. В резултат на това гласуваха само 12 хиляди души. В същото време в Европа, където живеят 300 000 молдовани, бяха открити 301 секции. Независимо от всестранния натиск и подкрепа на европейски лидери, Санду загуби изборите в Молдова и спечели от секциите в Западна Европа. Европейските лидери си отдъхнаха и поздравиха Санду за спечелените фалшифицирани избори. Но Бабиш ги заля с ледена вода.
Като говорим за ценности, за състрадание, не може да отминем войната на Израел в Газа. Израел нарушава всички международни правила и въобще не се съобразява какво е общественото мнение. А и защо да се съобразява? 

Някой от либералните политици осъди ли геноцида в Газа? 

Как ЕС не проля поне една сълза за 20 000 убити деца в Газа. Кой осъди израелските бомбардировки в Сирия, Ирак, Иран и Катар? От началото на войната в Газа са загинали 142 журналисти. Да сте чули реакции на международните институции за тези жертви? Няма и да чуете. Никакви санкции не се налагат на Израел. Не се забранява на нейните спортисти да участват в международни състезания. Не се налага отмяна на израелската култура. Всеки може да направи паралел с Русия. Не искам забрана срещу израелските спортисти и културни дейци. Но трябва да има еднакви критерии, а не фалшиви ценности, илюзии за демокрация и справедливост.
Налагането на обърканата либерална демокрация не отминава децата и семейството. В Испания откриват джендърни лагери, където се проповядва тази идеология. Карат насила момчета и момичета да ходят заедно на баня. Ръководителите се разхождат голи из лагера... 
След всичко казано дотук да си зададем въпроса: трябва и може ли този объркан свят да бъде променен. За всеки нормален човек е ясно, че е необходимо светът да бъде променен. Да се запазят общочовешките традиционни ценности, да се осигури процъфтяване и благоденствие на народите, да се избегне ядрената катастрофа. Остава втората част на въпроса: възможно ли е? Финландският президент Александър Стуб с тъга каза, че“времето на западното доминиране е завършило, а международните отношения отиват към многополярност“. На срещата на ШОС чухме, че е необходима реформа за подобряване на глобалната система за управление. Да има взаимно доверие, равноправие и уважение към културното разнообразие. Архитектурата на света започва да се променя. Не може да има световен ред по западните правила. Освен това стана ясно, че Русия не може да бъде изолирана. Не може да има световен баланс без Русия. Тук можем да добавим и мнението на Джефри Сакс: “Новият свят се нуждае не от сфери на влияние, а от сфери на сигурност. Това е бъдещето, ако искаме да има благоденствие, развитие и мир.“